Светът е станал толкова мрачен, хората са се свили в черупките си и всеки си преживява личните несгоди сам, затворил напълно вратата към околния свят. Няма го онова ведро настроение по улиците, няма ги пълните улици с усмихнати хора и добронамерени граждани. Колко малко му трябва на един човек, за да се усмихне, да подаде ръка на приятел, просто да поздрави? Една мила постъпка, един жест на съпричастност към по-възрастен! Всички сме се озлобили така, че вече сме забравили какво е добро, забравили сме добрите дела, които някога сме правили. Имам чувството дори, че вече всеки гледа той да е добре, без да се интересува от нищо и от никой. И как няма да е така? Прибираме се от работа, включваме телевизора и новините ни поглъщат отвсякъде. Всяка вечер слушаме едно и също, което всъщност ни потиска, изнервя ни и забравяме за хубавите неща в живота. Втълпяват ни само негативни емоции и ситуации, а нещата съвсем не започват и не свършват с това. Трябва да сме оптимисти, трябва да вярваме в доб ...