19 feb 2009, 14:23
Надежда
1 мин за четене
Светът е станал толкова мрачен, хората са се свили в черупките си и всеки си преживява личните несгоди сам, затворил напълно вратата към околния свят. Няма го онова ведро настроение по улиците, няма ги пълните улици с усмихнати хора и добронамерени граждани. Колко малко му трябва на един човек, за да се усмихне, да подаде ръка на приятел, просто да поздрави? Една мила постъпка, един жест на съпричастност към по-възрастен! Всички сме се озлобили така, че вече сме забравили какво е добро, забравили сме добрите дела, които някога сме правили. Имам чувството дори, че вече всеки гледа той да е добре, без да се интересува от нищо и от никой. И как няма да е така? Прибираме се от работа, включваме телевизора и новините ни поглъщат отвсякъде. Всяка вечер слушаме едно и също, което всъщност ни потиска, изнервя ни и забравяме за хубавите неща в живота. Втълпяват ни само негативни емоции и ситуации, а нещата съвсем не започват и не свършват с това. Трябва да сме оптимисти, трябва да вярваме в доброто, трябва да вярваме, че рано или късно всяко нещо ще си дойде на мястото, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-добри! В крайна сметка надеждата е тази, която трябва да ни крепи, защото след всяка буря следва слънце! Дори сега да сме потънали в своите проблеми, да се чудим как да свържем двата края и да сме изнервени от тази ужасна ситуация, ще дойде моментът, в който слънцето ще изгрее и над нас, и тогава ще гледаме на живота от друг ъгъл. Времето, в което сме се надявали и сме вярвали животът да стане по-добър, ще ни се струва много, но ще си струва да го преживеем, защото наградата ще бъде голяма! Тогава светът ще бъде друг, хората ще бъдат други, а това наистина си заслужава!
Да живеем в един по-добър свят!
Да живеем в един по-добър свят!
© Диана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Есето е много добро... всичко е много точно казано..харесва ми
Дано хората се осъзнаят по скоро и заживеем както заслужаваме ... -
Някъде бях чела ’’ Надеждата умира последна.- А, когато умре, какво правим?’’
Според мен , когато започнеш да живее и по-точно да разбираш, слънцето е много, много малко. Всичко друго те сгромолясва и утрепва на място, и просто слънцето няма как да се провре измежду това, няма никакво място за него.
Никой не е добър според мен, всеки гледа за себе си, и никой не може да ме убеди в противното, всеки ден се сблъсквам с това…
Хубаво есе, но за мен, нещата, които да вътре са неосъществими… -
Нека е ...така!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Може и така да стане.Не може да оправиш свят, който не иска да бъде "оправян", както не може да върнеш доброто у хората, които искат да са "не добри".В този свят ни спасява реализма и егоизма - нищо друго.
Есе?!