“Най-добра приятелка”; “приятелки завинаги”, а дали? Когато си на 16, това са доста често използвани определения, но дали е така? Дали този човек ще е до теб завинаги, дали няма просто да те забрави някои ден?

Доста хора пишат за любов под формата на двама влюбени, и да това е доста висше чувство, на което трябва да се обръща много внимание, но за мен нещо друго също е много важно, и то е приятелството. За мен то е висше, защото да намериш, някой който ще е до теб, който ще те търпи, за когото би убил, без физически облаги е доста трудно и важно.  Хората приемат приятелите си за даденост, което сигурно е възможно най-голямата грешка!  Когато знаеш, че този човек държи на теб и никога няма да те подведе, някак си свикваш с идеята и спираш да му обръщаш внимание. Защо, е моят въпрос, но никой не ми отговаря.

Веднага давам пример! Две момичета, „най-добри приятелки завинаги”. Познават се от 10 години, по-голямата част от живота им. Един ден просто спират да поддържат връзка, спират да общуват, променят се, намират нови приятели и точно така, от никъде, край на 10-годишно приятелство. Как, как е възможно!?! И отново, нямам отговор. Нормално е хората в такава възраст да се променят, да порастват, но не е ли най-важното в процеса,  да не изгубиш близките си.  Когато твоята “BFF” просто спре да ти пише, да ти се обажда, ти правиш няколко опита за комуникация, но когато и те се провалят, просто се предаваш.

И тук идва момента, в който се запитваш, как стана това. Когато човек, който знае най-големите ти страхове, най-дълбоките ти тайни, който е бил с теб, в най-добрите и най-лошите ти моменти просто спре да ти отговаря. Една мъдра личност ми каза „В живота на всеки човек идва момент, в който трябва да си преброи приятелите!”  Всички знаят, че няма вечни предмети, явно и приятелствата не са в списъка. Щом може най-добрата ти приятелка просто да те забрави, не виждам как може да е вечно.

А знаете ли кое е най-лошото? Чувството. Чувството, което изпитваш, когато те забравят, а в същия момент виждаш как забравилата процъфтява, завързва нови приятелства, прави всичко възможно да е доволна от живота и разбираш, че за да се случи това ти трябва да си вън от него.

Може би в приятелствата, както във връзките трябва да има раздели. Моменти, в които знаеш, че не искаш да общуваш с този човек, колкото и нелепо да звучи, и просто му спестяваш оправдания от сорта на „бях болна, а телефонната ми сметка беше голяма”, завършвайки с „доволна ли си”, сякаш да напише тези два реда е отнело часове труд и много средства.

И в крайна сметка, лично аз смятам, че следващия път, в който ви кажат „ти си най-добрата ми приятелка завинаги” просто имайте това, което казах наум, и не се чувствайте зле след това, защото нищо хубаво не излиза на края. Все пак, за себе си вие сте важните и трябва да се стремите към своето щастие! Защото, какво всичко друго и приятелството свърша, а понякога дори без да сте го усетили.