Не думи, а всъщност лъжи!

Думите вече не значат нищо за никой, те са празни изказвания, излизащи без дори да ги чувстваме. Защо ли се получи така? Аз не вярвам на думите, а на делата! За да се обосновя в това, бих се защитила с няколко неща. Лъжата... тя не е действие, а думa, която не e реалнa, не e истинска... тя ни кара да не вярваме в думите, колкото и да са силни...

Аз лично мога да повярвам на думи тогава, когато са подкрепени с действия... Когато говоря с някой, държа да ме гледа в очите, това е вид действие, което показва всичко, те разкриват невидими неща, показват толкова много дори за самия човек. Когато някой не може да гледа в очите, може би го е страх от това, което ще види в отсрещните  или просто се стеснява, когато някой друг се вторачи в теб, което е разбираемо, има и такива хора, които искат да гледат в очите ти, но просто не могат. Малките жестове, като позата на човека, също ти показва много. Ако човек е с полугръб към теб, е нормално да разбереш, че не го интересува това, което говориш. Също така и малките жестове с ръцете също помагат много, за да се отпусне човек.

В любовта не трябва да има много думи, те там са излишни, но по принцип там става най-големия прилив от тях и винаги половината са излишни или лъжливи. Когато двама човека се обичат, никога не си казват всичко.

А за специалните думи като ‘'Обичам те'', ‘'Извинявай'',''Сбогом'',''Липсваш ми'' според мен човек, който не ги цени, ги използва най-много постоянно и те губят значението си и силата си.

''Всяко следващо ‘'обичам те'' беше все по-фалшиво от предишното!''