Не искам да знаеш...
когато душите танцуват танго –
като на лунна светлина,
а в съзнанието отекват думите на някой друг…
Не искам да знаеш колко боли,
когато мислите дишат заедно,
а чужда ръка докосва телата…
Не искам да знаеш колко боли,
когато очите се търсят,
а до зениците се залепва нечий друг образ…
Не искам да знаеш колко боли,
когато навлизаме
в личното си пространство като у дома си,
а там ни посреща непознат аромат…
Не искам да знаеш, колко боли,
когато въображението рисува образи,
обезкървяващи сетивата…
Не искам да знаеш колко боли,
когато отронена дума спира дъха
и минутите онемяват…
Искам да знаеш само колко боли
мисълта,
че може да спре да боли…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© АНИ ИВАНОВА Todos los derechos reservados
