Не искам да знаеш...
когато душите танцуват танго –
като на лунна светлина,
а в съзнанието отекват думите на някой друг…
Не искам да знаеш колко боли,
когато мислите дишат заедно,
а чужда ръка докосва телата…
Не искам да знаеш колко боли,
когато очите се търсят,
а до зениците се залепва нечий друг образ…
Не искам да знаеш колко боли,
когато навлизаме
в личното си пространство като у дома си,
а там ни посреща непознат аромат…
Не искам да знаеш, колко боли,
когато въображението рисува образи,
обезкървяващи сетивата…
Не искам да знаеш колко боли,
когато отронена дума спира дъха
и минутите онемяват…
Искам да знаеш само колко боли
мисълта,
че може да спре да боли…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени
