Роди се в бедно семейство, с баща неудачник и майка, на която ù се налага да издържа семейството си, рисувайки портрети на улицата. Между семейните скандали и  редовните побоища, израсна красива и тиха девойка, която осъзна, че не е като другите. Тя искаше да твори и с това да промени света. Гледайки майка си, която я използваше като повод за просия, тя научи основите на изобразителното изкуство. Не след дълго почна самата тя да рисува, сама и вкъщи, без да показва произведенията си на никого.

            Мина време. Един ден баща й, връщайки се от поредната пиянска нощ, случайно намери току-що довършено платно, подпряно в ъгъла на стаята, което не беше скрито, тъй като момичето не очакваше да се върне баща й. Беше толкова красива картината, че дори той успя да забележи таланта на дъщеря си. Тогава в разядената му от алкохол глава се прокрадна идеята, че би могъл да пие два пъти повече, ако и дъщеря му работи на улицата като майка си, въпреки че момичето беше твърде младо. Това не му попречи. Когато тя се прибра, той почна да я уговаря да почне да работи занаята на майка си. Тя, разбираемо, не искаше. Той понечи да я бие, но, тъй като едва стоеше прав, се спъна и падна. Тя използва случая, взе всичко, което намери като храна и инструменти за рисуване и се заключи в малко килерче на тавана на блока.

            Там тя прекарваше дните си, рисувайки и дебнейки баща й да излезе, за да може да се снабди с храна и материали. Минаха дни, минаха седмици, тя рисуваше неуморно, като я подкрепяха Слънцето през деня, Луната и звездите през нощта. Тя говореше с тях, говореше и с птичетата, които кацаха на малкото прозорче, и с вятъра, който я смразяваше през огромните пукнатини на таванското помещение. Нейните нежни ръце сътворяваха шедьовър след шедьовър, толкова красиви и изразителни, че изглеждаха като живи. Почнаха да стават толкова много, че на нея едва й остана място да спи.

            Един ден, след поредния скандал, баща й и майка й излязоха. Тя използва момента, за да отиде да си набави нещата, които й бяха необходими. По стечение на обстоятелствата беше студено и баща й, след като се успокои, реши да се върне за връхна дреха. Той я завари, докато краде от тях. Тя тръгна да бяга към килера, той я последва. Точно преди да я стигне, тя успя да затвори голямата метална врата, отделяща килера от общото пространство в блока. Тогава обаче той реши, че, докато не си върне за унижението, няма да си тръгне оттам. Блъскаше по вратата, псуваше, после пак и пак, и пак. А тя продължаваше да си рисува – без храна, без вода. И така минаха два-три дена, в които девойката нарисува повече картини, отколкото за всички месеци преди това. Тя сама разбра, че е дошло  време. Отвори вратата – баща й, като я видя, взе едно желязо, което някой бе изхвърлил там. Замахна и я удари. Тя падна мъртва.

            Баща й, изпълнен с гордост от силата си, не усети, че в същия момент картините оживяха. Докато се чудеше къде да остави издъхналото й тяло, нейните творения го оградиха. В мига, в който той ги видя, те използваха мистериозните си сили и го пратиха в измерение, където го чакаше цяла вечност болка.

            Чудатите същества се събраха след това около нея – безмълвна и бездиханна - и скърбяха, тъй като те бяха създадени от нейната душа. Тогава те решиха -  да отделят тази част от тяхната душа, която беше нейна. Събраха се в кръг, извършиха мистериозен ритуал и изчезнаха. Но тя не се съживи.

            Тя зае мястото си като нечовек, не при хората. Тя щеше да създава красота по света, без да има форма и тяло. Тя щеше да създава красота в Природата, щеше да рисува картини, които никой друг не би могъл. Затова я нарекоха нехората Нечовекът на картините.