Недописана любов
1 мин за четене
Ако ми позволиш ще те обичам вечно
.............................................................
Човека винаги ще си остане като една недописна книга,
но книга която се пише всеки божий ден.
И сигурно никога няма да можем ,
да прочетем всичко написано до сега.
............................................................
Вглеждам се в теб за да видя пламъка в очите ти,
угаснал е!
............................................................
Дали ще ме оставиш непрочетен?
Свършиха ли моите увлекателни сюжети?
Толкова ли съм скучен и безинтересен?
............................................................
Разказах ти за песента на вятъра, накарах го да пее вместо мен.
Разказах ти за чудното синьо небе и как се усмихва в кристално бистрата вода .
И заедно с птиците запях за моята любов безмерна.
Заведох те на края на света с идеята да вкусиш човешкия ми порив за живот.
Разкрих ти тайната на моето сърце, да бъда част от цялата вселена наречена любов.
Научих те да бъдеш мила.Открих за тебе хоризонт, да търсиш свойта сила
в сърцето ми и чувствата които споделих с теб.
Научих те да гледаш през моите очи, да страдаш с моите болки.
Показах ти колко сме малки пред света и колко големи един пред друг.
Надявах се че само аз и ти ще сме една вселена и остана още толкова много за четене и писане.
............................................................
За мен ти си остана непрочетена книга.
Твоите сюжети бяха увлекателни.
Не беше скучна и беше интересна.
Научих много от теб.
.............................................................
Така и не дописахме историята на нашата любов
.............................................................
Ако ми беше позволила щях да те обичам вечно
.............................................................
Човека винаги ще си остане като една недописна книга,
но книга която се пише всеки божий ден.
И сигурно никога няма да можем ,
да прочетем всичко написано до сега.
............................................................
Вглеждам се в теб за да видя пламъка в очите ти,
угаснал е!
............................................................
Дали ще ме оставиш непрочетен?
Свършиха ли моите увлекателни сюжети?
Толкова ли съм скучен и безинтересен?
............................................................
Разказах ти за песента на вятъра, накарах го да пее вместо мен.
Разказах ти за чудното синьо небе и как се усмихва в кристално бистрата вода .
И заедно с птиците запях за моята любов безмерна.
Заведох те на края на света с идеята да вкусиш човешкия ми порив за живот.
Разкрих ти тайната на моето сърце, да бъда част от цялата вселена наречена любов.
Научих те да бъдеш мила.Открих за тебе хоризонт, да търсиш свойта сила
в сърцето ми и чувствата които споделих с теб.
Научих те да гледаш през моите очи, да страдаш с моите болки.
Показах ти колко сме малки пред света и колко големи един пред друг.
Надявах се че само аз и ти ще сме една вселена и остана още толкова много за четене и писане.
............................................................
За мен ти си остана непрочетена книга.
Твоите сюжети бяха увлекателни.
Не беше скучна и беше интересна.
Научих много от теб.
.............................................................
Така и не дописахме историята на нашата любов
.............................................................
Ако ми беше позволила щях да те обичам вечно
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослав Харизанов-Джоки Todos los derechos reservados
