Дъхът ѝ секваше при всяко негово докосване, желанието ѝ се превръщаше в метежно копнение при всяка негова целувка, а шепотът му на нежни слова я караше да потъва още по-дълбоко в стихията на страстта...Страст, граничеща с лудост...да го има, да го усети, да почувства парещите нотки, диво разпалени от връхлитащите чувства. Тялото ѝ тръпнеше в очакване, гърлото ѝ пресъхваше и всеки опит да изрече нещо оставеше безуспешен. Само стонове на утоляващо удоволствие отекваха в разливащата се чувственост... Всичко около тях бе парещо – желанието, трепетът, копнежът – дори въздухът, който сякаш прогаряше тишината, оставяйки след себе си разпилени парченца стихийност. Светът пулсираше в техните сърца, мислите им бяха замъглени от напиращите чувства, а голите им тела хармонично творяха своята собствена и неповторима магия...

Тя и той... две безименни фигури, два тъмни силуета, които хвърляха отблясъци от своята страст върху накъсаните парчета реалност... две души, чиято копнежност се сливаше с дивото желание, с неистовия вопъл на екстаза. Всичко бе тяхно – спрялото време, залязващата нощ, изгарящата нежност, бушуващата неистова възбуда...

Той я желаеше повече от всичко на света... и бе готов да я има само за себе си, да опознава ден след ден кътчетата на удоволствие, да взривява порядъчното ѝ битуване и да го превръща в празник на страстта. Затова и сега я измъчваше... всяка негова целувка чертаеше пътя на сладкото желание, караше я да потръпва, да настръхва, да копнее за още и още... Ръцете му умело рисуваха нюансите на изгарящата и непокорна чувственост, оставяйки я без дъх. Лудост на талази я връхлиташе – метежно, безпощадно – докарвайки я почти до ръба на есктаза.

Точно този миг чакаше той... миг на невъобразима копнежност и изпепеляващо желание... миг на тръпнещо очакване, на всепоглъщаща страст. Пареща целувка и едно почти глухо стенание... вече бяха едно цяло. Телата им ритмично рисуваха върху тъмната нощ своята изкряща и неугасваща възбуда. Тя докосваше с върха на пръстите си всяка негова извивка, попиваше от голотата му и разпалваше все повече и повече усещането за безкрайност на порива. Той, разпилян на хиляди парчета от страст, усилваше движенията, задъхваше се... Тя, обезоръжена от стихийността на чувствата, потръпваше при всеки тласък, който я водеше все по-близо до извора на блаженството. Той я целуна като за последно и в един миг двамата се изгубиха в безкрайното времепространство на всепоглъщатата и изпепеляваща страст...

Нощта вече почти бе изтекла, звездите бледо се отразяваха върху разпилените от лудостта чувства... Изморени целувки и топли ласки догаряха в тишината на утолените жажди... Единствено все още треперещите им тела напомняха за изживяната магия... магията на неистовия копнеж...