27 oct 2007, 21:55

НЕКА ЛЮБОВТА НИ ЗАВЛАДЕЕ

2.1K 0 2
3 мин за четене
 

                     НЕКА ЛЮБОВТА НИ ЗАВЛАДЕЕ

                                           (ЕСЕ)

 

                                         Знаете ли,

                              трудно може да се опише този копнеж,

                                   този трепет в сърцето,

                                     когато видиш любимия човек,

                                когато името му кънти в душата ти.

                                Тези чувства са толкова специални,

                                               толкова истински...

                                              когато мислиш, дали

                    наистина любовта е почукала на вратата ти, а не знаеш...

                                 копнеж, мечта или наистина любов Е ТЯ,

                                 но в миг ти страстно Завладя сърцето ми,

                                                 отне мислите ми

                                             и дори не ме попита...

                                 Това ли си ти, моята сбъдната мечта?

                                            Наистина ли си реалност?

                                        Как тъй искрено те обикнах?

                                              Как съвсем наивно

                                           се отдадох на твоята любов?

                                  Тази любов си има Име... твоето Име,

                                                  което не престава да

                                                    кънти в сърцето ми...

                                                Сърцето,

                                             което бие безутешно,

                                    когато чуе гласа ти и шепне:

                                           ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБОВ МОЯ !

                              Защо ли влюбих се в теб?... Не зная...

                           С какво плени сърцето ми?... Не зная...

                                           В сънищата ме обгръщаш,

                                        в мислите ми ти присъстваш,

                                        с нежни ласки ме прегръщаш...

                                             това си Ти, моята любов,

                                   толкова близка, но... недостижима !

                                       Обожавам твоите целувки,

                                             обожавам усмивката ти,

                                         мелодията на словата нежни,

                                                       очите ти

                                                  бездънни и красиви...

                                                       НО...

                                всичко свърши... сълзите ми пресъхнаха...

                                  аз още вярвам, че някога ще осъзнаеш,

                                        какво си бил тогава ти за мен

                                                     и някой ден

                                            любовта ни с гръм ще се завърне

                                              и с пълна сила

                                                              безумно

                                                ЩЕ НИ ЗАВЛАДЕЕ !                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Нацкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси много, исторята не е свършила написах го когато наистина беше така сега съм щастлива с този човек.Но е писано това есе с много болка!
  • Ани,овладей се мила! Ще дойде друга по-гръмка и по-силна. Любовта никога не свършва! Тя е с нас и в нас докато съществуваме.... , но повторена с един и същ Човек ( след раздяла) просто не е същата или поне силата й е съвсем различна. Късмет!! Есето ти е добро!! Поздравления!! Весел ден!!

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...