Свободата на словото е сред най-значимите граждански права. Всеки би трябвало да има свободата да търси, разпространява и получава информация под всякаква форма, стига тя да не противоречи на истината. Свободата на словото е в основата на всички свободи. Естествено, когато става въпрос за клевета или оповестяване на конфиденциална информация, медиите трябва да бъдат ограничени. Много субективно е обаче, да бъде преценено, кога става въпрос за достоверни данни и дали трябва да има факти, които да са скрити от обществото.

Изразите “свобода на медиите”, “свобода на печата” и др., са обединени в идиомичния израз “свобода на словото”. За да я има в дадена държава, то трябва демокрацията да бъде добре развита. В противен случай цензурата е всеобхватна.

Свободните медии притежават голяма сила. Няколко години след като Луи XVІ определя кои съсловия да представляват властта, вече след Френската революция, Едмънт Бърк ( ирландски държавник, оратор и писател), вдигнал поглед към галерията на пресата в камарата на общините и казал: “Ето там седи четвъртата власт и тя е по-важна от останалите.” Това безспорно е така. Независимата журналистика допринася за формирането на общественото мнение. Тя формулира исканията на гражданите и контролира действията на властите. Дори често упражнява натиск върху тях при решаването на даден проблем. Независимите медии отстояват ценностите на прозрачността и публичността. Свободата и революцията в електрониката и информатиката, и особено въвеждането на интернет, доведоха до разширяване на кръгозора ни.

Ние със сигурност имаме нужда от свобода на словото. Тя е един от основните белези на прогреса. Освен това е голяма отговорност. Днес би било недопустимо нарушаването на баланса между свободата на словото и медиите и защитаването на лични цели и интереси, които да я нарушават.