Нещо друго е... по-различно...

                                            Нещо друго е... по-различно...

             ... И днес като те видя, нещо ме възпламенява, тръпки полазват тялото ми, но я няма сладостта, няма го трепета на сърцето, няма го блясъка в погледа, няма я любовта... нещо друго е... по-различно...

             Много врати ни деляха, на много кръстопъти се разминавахме, много прегради... една, от които бе ти самия...

             Не бяхме един за друг и все пак опитахме. Моето проклето упорство, че мога да те обичам и да не се изгоря... Да, нали... мечтите са безплатни...

             Имахме проблем, но той не беше наличието на любов, а по скоро нейното отсъствие, което поражда болка и отваря рани, които трудно се лекуват.

             Не знам обичала ли съм те наистина, или беше просто нуждата от твоята топлина, но ме болеше. Любовта е твърде непонятна... Тук имаше прекалено много лъжи, интриги и предателства, убили всички красиви чувства, ако въобще е имало такива. Не зная вече... Но нашето не беше истинско... Нямаше я любовта... никъде... Само страст, грешна, възпламеняваща, порив, тласкащ те към пропастта. Ти ме желаеше пламенно, искаше да съм твоя, искаше "поредната" ... за мига. Куклата, чието тяло можеше да ограбиш и да си тръгнеш... но не осъзнаваше, че ограбваше с него и душата и...

             Защо ли и аз се бях вкопчила в теб?... Караше тялото ми да пулсира всеки път, когато го докосваше, а нежността ти ме обезоръжаваше.

             Но тези сладострастни мигове се заплащаха с горчивината на сълзите, с болката в сърцето при всяка твоя лъжа, при всяка изневяра с някоя си, друга, "поредната" за през нощта.

             Та нали това търсеше ти? Не любов! Защо ли я споменавам изобщо? Тя ти е чужда и ненужна... По лесно е да вземеш необходимото и да си тръгнеш. Такъв ангел без сърце си ти, "любими"...

             Не помнеше и имената им дори... Колко ли е имало безименни за през нощта или дори за час или два... Невинни и нежни същества, жадуващи любовта, а отнели им плътта и то единствено за мига...

             И аз ли бях една от тях? Успях ли да оставя диря някаква в теб? Запомни ли името ми? Не зная, но помня твоето. Това име бе на моя учител. От теб научих се да наранявам, от теб научих се да погазвам чувствата... Имах добър учител...ти! Не се чуди, ако някой ден се срещнем и не ме познаеш... Хората се променят за добро или за лошо. Взаимоотношенията с някого оставят много повече следи от колкото си мислим. Човек не остава безразличен. Дори една дума променя животи. А твоите бяха много и то винаги лъжливи. До толкова си свикнал с тях, че едва ли различаваш истината, когато говориш. Само че, знаеш ли, никога не можеш да предвидиш какво ще ти поднесе съдбата!

             Не вярваш, че някой може да обича, непонятно е за теб? Няма любов, нали...?! Та нали силният пол сте били, затова ли си позволяваш волности с чувствата на другия?! Силни... но не би понесъл нищо от това, което си причинявал на излъгалите се нещастници... И една сълза не би понесъл! А замислял ли си се някога как са се изправяли те след това. Питал ли си се какво си оставил след себе си! Но защо?! Ти нали никога не лъжеш, теб не те интересува, след нея има друга... какво става с нея-някоя си... Единственото, за което те е грижа е само твоето благосъстояние и спокойствие. Толкова си наранявал... Но създадените след теб "чудовища" могат да наклонят везните..

             Казват, че учениците задминават учителите си! А ако някой ден една от онези..."поредната" , някоя от безименните в списъка, които едва ли и помниш, ти покаже какво e научилa?!

             Ами ако ролите се сменят?...