6 jun 2007, 11:05

Но не... 

  Ensayos
5.0 / 4
1517 0 3
1 мин за четене
Оглеждам се с полуотворени очи. Отново е тъмно. Отново паднах в тази длъбока пропаст. Отново няма сили, но този път наистина нямам. Оглеждам се за светлика в безкрая. Но не... Отново съм сама, приведена, изнемощяла. Отново позволих на болката да ме надвие. Но този път е различно. Този път наистина не виждам спасение. Седмици, месеци, години... Не знам дали ще стигнат.
Защо за пореден път се оставих на чувставата си? Нима съм сляпа? Не съм! Но ти беше някаква искра, подаде ми ръка. Знаех, че не е за дълго, не исках да се задълбочавам, но го направих... И ти си тръгна... Тръгна си като всички други. Остави ми само болка и тъга.
Защо за пореден път потекоха сълзите? Нима очите ми не пресъхнаха? И сега накъде? Нагоре... надолу - пусто. Навсякъде тъмнина. Опипвам пода за някоя случайно захвърлена кибритена клечка. Но не...
Този път нищо не помага. Този път куршумът е проникнал прекалено дълбоко. Нямам сили да се боря... А може би нямам и воля.
Овладявам се за миг. Замислям се. Може пък да и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Костова Todos los derechos reservados