Някъде там

Вечерите, пропити с алкохол и сълзи ме научиха на студ, защото винаги ме оставяше сама навън, да те чакам, а никога не идваше. Когато в моментите си на слабост ми вдигаше и ми казваше да бягам далеч от теб,защото ме обичаш и ще ме нараниш,  разбрах колко ме мразиш за това, че съм твоята едничка слабост.  Забраняваше ми да идвам  при теб, защото знааеше че няма да издържиш, а знаеше че на следващия ден ще трябва да ме гледаш с други очи. Затова те ненавиждах, твоите курви- също. Исках да ги разхождам за косата, като кучета, а най-лошото беше, че можех и точно ти ме научи. Научих се как да ги чукам и да си тръгвам след това.Станах като теб…