При сблъскването на два остри камъка може и да не се роди прашинка брашно, която после да се замеси и да нахрани огладнелите, потни сенки, прибрали се вечерта в едно място, което наричат дом, а усещат като пространство, но между тях винаги се ражда искра. Разгаря се огън, пламва мелницата, пламва и брашното. Но на кой му трябва хляб, когато има огън?! И достатъчен ли е хлябът, ако няма от пламъка?
Чувствам душата си като препечена филийка, а нямам нито масло, нито мед. И убиват острите й корички отвътре на стомаха ми. Нито хлябът ми е хляб, нито огънят е огън и се чудя как да се намъкна в дрехите на преструвката и да потърся място, което да наричам дом, където вечер да прибирам потната си сянка и, забравила съществуването на огнени стрели, да живея с безвкусния хляб от някое измачкано пликче. Залъгвам се, че ще мога да го направя. Но дали не искам да опитам - ей така, за социалния експеримент. Нечестно е, с оглед на краткия ни живот, да си губя времето в експерименти и да рискувам да з ...