“Капаните на живота, в процеса на общуването, се поставят от едни хара за други хора, но всеки влиза сам в тях, в това число и тези, които са ги залажили, а излизането от глобалния капан е свръзано с промяната на характера на труда, което пък е исторически процес”

                                                                                         В.Рибаров

От две години литературата си има Основен Литературен Въпрос: "Що е това Мойсей?” Така де, няма само философите да питат кое е това първично и кое вторично – мъжът или жената? Вярно, Библията отговаря на този въпрос, но много мъгляво, защото не изяснява що е това Бог и какъв е произходът на Змията. След срещата ми с Лъки философският въпрос отпадна, защото го решихме еднозначно с брачния Договор – Лъки е първична, а аз – вторичен. Така спасихме човечеството от нуждата да се занимава с разни философии, а най-вече поетите, които си знаят, че поезия и наука са несъвместими…То и философията е една наука, но да оставим тези глупости! Защо така решихме философския въпрос? Ще ви кажа! Когато публикувам под името Лъки, всичко е наред – овации, отличник и т.н., а когато публикувам като Мойсей – луд, глупак, гей, болен, злобен, саркастичен… Не е за говорене! Направо си е нов тип реклама, която прави литературата нова, но пък кумът ми забрани новата литература, така че положението се оплете съвсем. Ако става въпрос за литература, хич нямаше и да се хващам, но се подлъгах по това “нова”, а сега се оказва, че нямало такова нещо. При това положение на нещата, въпросът на литературата се усложни дотолкова, че една странна мисъл ми прелетя през главата точно, когато Лъки правеше салатата за вечеря и ме гледаше проблемно при наливането на ракийката…А мисълта беше следната:”Литературата няма въпрос, но има проблем!” Еврика! Ще видят те сега колко съм умен…Не, колко съм мъдър! Въпрос? Проблем!? Хм! Преди две години литературата имаше основен въпрос, защото тогава се появих в глобалното пространство и обществеността започна да се пита:”Кой е път този?” А, да спре да се пита, а да спре, а тя не спираше и не сприаше и така възникна проблемът…Това е положението! След неуморното поставяне на един въпрос и то по различни начини, възниква и друг:”Кой пита?” с което положението се изменя и ето ти – въпросът се превърнал в проблем! И така, Основният Въпрос на Литературата има две страни и това го превръща в проблем. От една страна, е въпросът – що е това Мойсей, а, от друга страна, застава въпросът – кой пита? Първата страна на въпроса се решава от самият Мойсей, когато казва:”Аз съм този, който създаде прагматичното направление в литературата”, на което веднага му отговарят:”Ти си луд!” което пък си е често изместване на въпроса, но пък манипулацията си е гол факт и иди му хвани края от тук нататък…

Перипетиите в тази насока са многобройни и тук ще ги спестя, но от тях произлезе едно глобално явление – глупостите задръстиха Сайта и той изпадна в изнемога. И какво мислите? Възникна възможност за разрешаване на Основния Литературен Въпрос, защото ми прелетя една забравена мисъл – защо пък да не реша проблема чрез спонсориране? Аз спонсорирам, срещу което получавам индулгенция с някаква давност и … готово?! Но веднага нещо ме преряза под гърдите. Не и не! Вече имам опит с онези екскурзии с пенсионерите, а и подаръците на онези поетеси, които направих вече…Даряваш и си хващаш белята, която се поднася в различни форми на неблагодарност, която трябва сам да трансформирам в рекламни изяви. Явно, трябва да променя нещо в самия начин на спонсорство?! Изглежда, че Лъки е права - да извикаме някой от чиновниците и да му възложим разпродажбата на новата ни книга срещу процент от получените дарения, защото е срамно книги да се продават. Да! Ето този възел ще трябва да развържа, за да потръгне и новото направление в литературата! Ама разбира се, хората се карат за нещо, а тук ситуацията е толкова невинна – истерията възниква така спонтанно и едностранно, че направо буди умиление как е възможно…Ех, виртуалност!?