Когато някой напусне живота ти необратимо осъзнаваш кое е важно и кое по-малко важно в този живота. Разбираш, че семейството е било най-важно. В една книга прочетох следния цитат: "Да изгубиш семейството си, преди да си създал свое, което да го замени. Това е много особен вид самота...". Определено е особен вид самота, непозната за мен до сега... променяща представите ти за света, за хората, за важното, за доброто, за всичко. Израстваш и ставаш друг човек, човекът от "следващия" период в живота. Някак бързо, ненавреме порастваш. Набързо научаваш уроци, на други преподавани с години. Болката не стихва! Мисълта, че ще се прибереш и той ще те чака, че ще чуеш смехът му, ще усетиш прегръдката му, всеки ден се буди с теб и те следва незабелязано!
Поучих и видях много. Научих се на много неща и разбрах, че има да уча още много. Много неща никога няма да ми се случат в живота, никога няма да сбъдна мечти...защото него го няма! Преминавам през различни неща, уча различни уроци, срещам хора, ра ...