Понеделник - сутрин... Боже, пет дена и то от днес !
Алармата на телефона звъни - добре де... ставам, тичам към банята, кой от домашните любимци по  д... успя да ме изпревари?  Все пак минутите ми стигат, готова съм! Какво? Ах, да, ключовете, чантата, телефона... всичко ли изключих... май че, да!
Колата, паля, тръгвам, музика - без нея за къде... коя бе тази, ах, да – ама че ритъм , разкошна е силно и още малко силно и още малко скорост = настроение! Тъкмо ако още нещо ти е криво, остави го да се разтвори и тогава  оставаш в музиката в ритъма - зареден си – чудесно е !  Какво става... срещу теб  колите  присветват, ами (шоф.солидарност) намалям скоростта и музиката - остана на тия години да ме глобят за силна музика . Опаа, светофарът  е  на зелено, дано го хвана . Оооо   неее,  „папагал замаен”,  за какво ти е този мигач бе, за кой път вече... зави и след това даде мигач!   За какво са ви, тези мигачи, бе хора? Според правилника, мигачът  -    "указва предварително на останалите участници в пътното движение какво смята да предприеме водача на автомобила " - не след това, НАЛИ!  Ами да, светна червено, ще светне... ако не беше спал... и подал мигач навреме! Както  и да  е, спокойна  съм, спокойна... май сутрин е по добре да слушам Вивалди.   Ама днес май наистина ми „върви”!    Мирно и кротко си чакам на червено... 57... 56... 55... Какво е това?   Успоредно до мен се присламчва мощен черен джип (лентата е една?)... ииии бавно и спокойно продължава на червено? ! Аз си изчаках зеленото... ами естествено, като номера на колата ми не е от тези еднаквите и неглобяемите.  Ако аз бях минала на червено... щяха вече да ми цитират точките и членовете от ЗДП.  Апропо,  и мухите вече знаят, че законите са за обикновените хора. И колко прав е Оруел, че „Всички са равни, но някои са по-равни от другите”, нали  така...  всяка жаба да си знае гьола. Като тази тук долу:

Жаба, жаба ама и при тях разлика като при хората. Защо ли? Ами живее във фонтана на замъка (Равадиново) там я снимах. Не я питах дали е омагьосана  и не я целунах.  Все пак, принцове няма – това е сигурно!  Ех, само в приказките, все пак трябва да има и илюзии, за да е по красив света. И ако не ме гледаше така втренчено, щях да я помоля да извика родата си да се нареди след нея.  Ееехх, какъв ракурс щеше да се получи – ела, та гледай .  Така де,  такса платих да разглеждам замък – хората се изпотрепаха да се снимат в, под и пред замъка, аз жаба снимам. Ама ми подейства успокояващо и мило... всички тези животинки

(лебеди, фазани)  и хармонията която витае във въздуха и отпуска душата.   Няма светофари, няма джипове  и нерви... мечтание (без Шуман)... хайде, това е глътка  въздух... и обратно в битието.

ПП Кой ще познае къде видях джипа,  няколко минути след като си мина спокойно на червено, ами пред една баничарница... младо момче в черни дрехи, беше захапало баничка... така ами, Червеното е за тези, не толкова равните! Но все пак някой трябва да спазва правилата, аз поне се чувствам добре от това  :-)