9 may 2009, 8:37

Подир пеперудите...

1.6K 0 5
1 мин за четене

„Децата тичат подир пеперудите и се мъчат да ги хванат. Станат ли възрастни хора, те дори не ги забелязват”*   

 

 

  Помните ли, когато бяхте... да речем на 5 години за какво мечтаехте? Сигурно сте искали да станете лекар и да помагате на хората като ги лекувате. И всичките ви игри са били свързани с тази ваша мечта. За празниците са ви подарявали детски медицински комплекти с чичо доктор, медицинска сестра, слушалки, с които сте слушали любимото мече...

   После, когато станахте на... 10, решихте, че искате да станете учителка. Не че сте се отказали съвсем от лекуването на хора, но си е друго да играете на училище и всички приятелки да ви слушат. А и не е толкова самотно като медицинската ви мечта.

   На 15 осъзнавате, че по- практично е да станете адвокат . Пак ще „помагате” на нуждаещите се, ще ви слушат, когато говорите и е по-доходоносно.

   А искали ли сте да обиколите света? Да си пиете кафето на Шанз-Елизе? Да се разходите из Венеция?...

   Завършвате училище, кандидатствате нещо, каквото и да е, но да учите, защото мама и тате искат така. Или пък учите точно това, което вие искате. Завършвате и започвате работа, за да се издържате, а може и да продължавате тази от студентските години. Специалността ви остава само на хартия, защото специалистите са толкова много... Всеки ден се борите за оцеляване. Забравяте за Париж, Венеция... Или се сещате само около празниците, когато четете офертите за Коледа, Нова година или Великден! Или когато останете вечер сама и гледате някоя романтика от миналия век! Когато видите някое малко сладко детенце да тича из градинките и да показва с ръчичка пеперудите на майка си, може би се сещате за безгрижието и мечтите от вашето детство. Чудите се къде отлетяха вашите пъстри пеперуди, които така упорито искахте да уловите! Замисляте се, че тях отдавна вече ги няма – като мечтите ви!

  Всъщност мечтите още ги има – малко приспособени към ежедневието, но ги има. Имаме право да мечтаем! Трябва само да повярваме! И... да си дадем шанс!

 

____________________

*Цитат от Светослав Минков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миа, Таня, благодаря за милите думи! Поздрави!
  • Много е хубаво...Наистина очарователно есе!
  • Дими, Дими, Нели, благодаря за споделените мнения! Поздрави!
  • кога за последно
    пеперудите пърхаха нежно в душите ви ??
    кога за последно
    във очите блестяха светулки ?
    кога за последно
    посрещахте изгрева с чисто лице??
    кога за последно
    погледнахте в себе си??..
    кога за последно
    живяхте??
  • Може и да не са толкова смели, но мечтите ги има, кога по скромни,кога в сферата на фантастиката.Децата опознават света, а ние постоянно го анализираме...Отивам да си пия кафето не на Шанз-Елизе, но мястото е страхотно... Весел и ползотворен ден. Дими

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...