Работех върху осъществяването на една своя мечта. Един ден преживях разни събития, които ме накараха да се чувствам не много комфортно по този въпрос. Възникна един проблем и ми трябваше решение, за да продължа към реализацията на замисъла си.

       „Ето - казах си. - Нещата идват и си отиват и важното е каква поука си си извадил от това. Дали си позволил на съзнанието си да се разшири, на разбирането ти да се обогати? Защото всяко едно преживяване има едничката цел – да ти покаже КОЙ СИ ТИ  и ако ти приемеш това познание, тогава ще използваш всеки момент от живота си за просветление и израстване. От всяка ситуация има изход и за всеки въпрос има решение. Така че – запитах се – какво да сторя, за да извися погледа си над нещата, до онова положение, в което мога да съзра пътя, по който да поема в този момент.”

       Хрумна ми да се замисля за примери от живота на хората, а и от моя личен живот за ситуации, когато и друг път съм попадал в подобно положение и съм намирал изход.

       Сетих се за един разговор със своя приятелка, която преди време беше на моето положение. Тя ми беше споделила, че нещата в този момент не ù се получават, а аз от своя страна ù бях казал, че всичко е временно и че винаги след нощта идва ден. След това си напомних как няколко дни по-късно се видях с нея и в действителност по лъчезарната ù усмивка разбрах, че тя беше намерила това, което беше търсила. Беше ù потръгнало. Тези спомени ме накараха да се почувствам по-добре.

       „След нощта винаги идва ден” – си казах. След това вдишах дълбоко. Забелязах, че ми стана по-лекичко. Напомних си също, че отговорите, които търсим, винаги идват на крилете на любовта. Напомних си, че в моментите, когато човек е „уж” поставен на колене от живота, се разкриват най-големите възможности за израстване и напредък, за каляване на волята и характера. Казах си, че тогава, когато не се отчайваме, въпреки привидните несполуки и продължаваме да държим главата си изправена, вярвайки в добрите времена, тези времена обезателно ще ни споходят. Така вътрешно се подпомагах, търсейки позитивните нишки на мисълта, отново и отново.

       След около час ми беше доста по-добре. При което получих вдъхновение да включа телевизора. По един от каналите течеше предаване. Водещите бяха поканили една известна българка, която работи в духовната сфера. Присъствието, което  излъчваха думите на тази жена, ме сгряваше. Сякаш всичко казано се отнасяше за мен. Беше много окуражаваща и насърчителна. Усещането ми продължаваше да се подобрява.

       След като приключиха разговора си с нея, водещите на предаването поканиха още едно прекрасно същество, което разказваше за сбъдването на мечтите. (Затихнах от удивление. „Имах нужда от насока точно по този въпрос, защото работех върху осъществяването на една своя мечта. И ето, след като се почувствах по-добре, се появиха помощници,  които  да ми съдействат чрез присъствието и съветите си в тази насока” – си казах.) Бях много признателен.

        Гостенката казваше: „Човек трябва да се научи да вярва в мечтите си и да продължава в курса,  по който е поел. Когато вярваш в себе си и в способностите си, когато се доверяваш на образите във въображението си, ще намериш начин, по който да осъществиш всяка една своя мечта. Всяко твое начинание ще се увенчава с успех, ако вложиш цялата си душа в него. И не само това. Цялата помощ, от която се нуждаеш, ще се появи на пътя ти, точно тогава, когато ти е необходима, стига да повярваш във възможностите си.” (При, което вътрешно възкликнах: „да, мила, така е. Ти си моята помощ, която се появи точно когато трябваше и ми оказа подкрепата, от която се нуждаех в най-подходящия момент.”)

       От дискомфорта ми нямаше и помен, защото намерих решението, което ми беше необходимо на този етап – ВЯРА! Вярата, в която да намеря Силата  и Вдъхновението за похода си напред в земите на „неизвестността”.

      Впоследствие реших да ви предложа и друга трактовка на това, което сега споделих с вас.

        Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Във всеки един момент ти произвеждаш вибрационен сигнал, чрез своите мисли и последвалите ги чувства. Този сигнал се разпространява през цялата Вселена и след това се завръща при теб под формата на ситуации, събития, взаимодействия с хора, обстоятелства, в които попадаш и т.н. Ако сигналът (вибрацията), който произвеждаш в съзнанието си, гласи: „Не ми върви. Провалям се всеки път. Всичко е против мен”, Вселената чува този сигнал и чрез Закона за Привличането те поставя в такава обстановка, в които не ти върви, в които се проваляш, в които сякаш всичко върви против теб. И обратното, което илюстрирах чрез примера по-горе, ако сам си даваш сила, ако поддържаш вътрешния си глас оптимистичен, ти предлагаш такъв сигнал и Вселената ти показва пътя, като те събира със сходни на твоя сигнал неща.

       Помогни си сам, за да ти помогне и Господ, т.е. това, което правиш вътре в себе си чрез своята мисъл и последвалото я чувство, това и Животът ще направи за теб. Какъвто сигнал отправяш към Вселената, такъв отклик ще получиш обратно от Нея към теб. Ако ти не предложиш сигнала, Вселената не може да ти донесе проявлението (затова някои казват, че на молитвите им нямало отговор).

       Ако сам се подкрепяш чрез своята мисъл и чувство, помощта ще дойде и отвън, защото това, което идва отвън, първо се е зародило вътре в теб. И в този смисъл са казани думите, да не разчитаме на никой друг освен на Силата в нас самите. Разчиташ ли на Нея, можеш да разчиташ на всички, защото ТАКЪВ Е ЗАКОНЪТ.

       След като сигналът е налице, проявлението също ще последва. И когато знаем и разбираме това, тогава всяка една наша мечта може да се превърне в реалност, която можем да преживеем.

       Късмет и успех на всички.