Понякога ми се иска да крещя!!!
Дали защото непрестанно се лутам около един- единствен „основен проблем"... дали защото не преставам да мисля за едно-единствено нещо - не знам.
Възможно ли е щастието да бъде изключително сложна ключалка, към която всеки трябва да се нагоди, да влезе в някакъв строго определен калъп, да изкриви мисълта си по строго определен начин, да осакати определен брой чувства и едва тогава да отключи вратата...???
Искам да крещя! Искам да изтрия миналото и спомените си! Но не мога !
И... крещя нямо... от страх да не събудя другите...
Открих, че е болен всеки човек с дребнаво мислене, който изпитва нужда да доминира или да се подчинява!
В състояние ли е, обаче, сам да оперира себе си и да се излекува???
Ти искаш да живееш?!?
Да живееш такъв, какъвто си! Да бъдеш вътрешно освободен - ето какво искаш... а отдавна вече не си това, което си бил. Разбираш, нали?
Все едно! Ако вътрешно си по-грозен, отколкото си представяш, нищо не можеш да сториш! Ако си по-красив - още ...