Повест за средният човек
 Той беше среден човек. Роди се с нормални параметри, средни се оказаха и биологичните му дадености в сантиметри. Държеше се обрано, правомерно, без проблем завърши средно. Придържаше се здраво в златната среда, но винаги със силните на деня. Имаше си принципи лесно разбираеми, със здравия разум припознаваеми. В компанията нямаше клошари, нито с бентлита тузари. Стана държавен чиновник от средната класа, с нищо особено не се отличаваше от сивата маса. Но обладан сякаш от сила нечиста, бранеше поста си, подобно на момчетата от "300". Гласуваше бодро за престъпници и мутри, а веднъж надеждно скрит от сенките на мрака залепи 214 плаката. Взе си средно хубава женица, майстор на домашната мекица, на младини възможно е да е била тигрица. Роди му няколко средно умни сина, с харизма на популация от 3-4 магарешки бодила. Както средно си живя, така и си умря. Средна степен на печал обгърна траурния ритуал. След година, за него сещаха се двама-трима. Децата успешно го наследиха, веруюто му обаче грам не промениха.