Прекасното в живота на човека

Красотата е навсякъде. Навсякъде, стига да можеш да я видиш и да бъдеш едно с нея. Малкото парченце щастие винаги живее в мене. Онова, което ми казва, че съм Човек, че всички сме Човеци. Само трябва да го почувстваш. Да бъдеш не само себе си, а нещо повече. Да бъдеш свободен въпреки затвора, наречен реалност. Да откриеш прекрасното, дори когато не усещаш нищо освен мрака, изпълнил всичко, до което може да се докосне съзнанието ти. Също като онзи Човек, който запява. Просто пее и е по - щастлив отколкото всички онези, които не съзнават магията на живота,защото смъртта е нищо, ако преди това си бил едно с него. Остава едниствено кристалната мисъл, че си Човек и можеш да усетиш красотата, въпреки всичко. Въпреки страха на другите и безумния им поглед, наразбиращ как можеш да си над всичко, как можеш да “живееш” преди да умреш.
То е навсякъде. Загубеното чувство за щастие. Протегни ръце и го докосни. Близко в безкрая и далеч в света. Виж го в морето пред тебе, усети го във въздуха и си помисли колко е прекрасно да си Човек. Чувството, че си тук, че усещаш, че си просто ти - още една частица от цялото. Че можеш да създадеш своя
реалност. Толкова е лесно да разбереш смисъла. Просто полети, отвори сетивата си и остави светлината в тебе да говори...
Музиката е нещо толкова велико. Символ. На всичко. На стъклото, което най - после счупи, с песен. И въпреки, че си бил част от камъка и си отнел щастието на друг, пак можеш да бъдеш там горе, където са звездите. Те прощават. Стига да си намерил своето парченце от счупения Човек. И да си едно не само със себе си, но и с живота. Ти можеш нещо, което другите не могат - да виждаш през стените на самотата, да пробиеш мрака и да посадиш цвете в пустинята. Успял си. Странно защо, но си един от малкото, които го постигат. И си щастлив. Затова, че си тук. Затова, че си жив .Затова, че не си сам. Потъваш в светлината и вече ти е все едно къде си. Нали си го открил. Това, което търсеше и което мислеше, че не съществува. Ето че си грешал. Ти си станал Човек, въпреки грешката си. Още красота, тази на другите Хора. И сега вече можеш да умреш истински, след като си живял в своя Рай.Пееш. От щастие. От щастие, че си открил прекрасното в живота на Човека.
Усмихнати чули звездите отгоре
И викнали:
“Браво, човек!”