Приятелството

                                                                 ПРИЯТЕЛСТВОТО

Всеки човек поне веднъж в живота си си е задавал въпроса: "Аз имам ли приярели?".

Но не всеки може да си отговори на този въпрос честно, с ръка на сърцето. Повечето хора се заблуждават, смятайки този и онзи за приятели, но дори и не си дават сметка какво е това приятел и колко скъп би могъл да бъде той за човек, ако го намери. Да, и аз неведнъж съм си го задавала, но винаги съм се залъгвала, мислейки си, че даден човек ми е приятел, а той всъщност лицемерно ме критикува и обижда зад гърба ми. Точно такива хора са жалки, гнусни, те мислят само за себе си, да обидят някого, за да може те да са щастливи. Отговорите на този мой въпрос, който много често съм си задавала, тогава, за онова време на детска невинност, бяха прекалено детски искрени, и неомърсени от фалша, грозотата и позора на времето, в което живеем. Тогава бях едва на 12. Една толкова приятна детска възраст. Да, за повечето хора може би, но не и за мен, точно в този период от живота ми се случиха неща, които дете на моята крехка тогавашна възраст никога не би могло да преодолее и остави зад гърба си. Именно тогава аз разбрах какво е да си сам без приятели, роднини и изобщо хора, които да те подкрепят. Още тогава рухна тази моя детска илюзия - че имам приятели. Днес повечето от нас, младите хора, използват фразата: "НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ". Но какво е той - най-добрият приятел? Не е ли измислица, която самите ние си вкарваме в главата?За мен лично - ДА... Аз не мисля, че на света може да има както добри, така и най-добри приятели. Много пъти съм попадала в ситуации, в които съм имала нужда някой да дойде при мен да ме изслуша поне и да разбере болката и страданието на моята душа. Дълги години аз имах приятелка, на която да разчитам (поне така си мислех), но когато се наложи аз да имам нужда от нейната подкрепа, тя не беше до мен. Аз съм момиче на шеснадесет години, но до ден днешен не бях срещала човек, който да ме разбира и помага така, както аз бих помагала на него. Но рано или късно всичко се случва, и аз имах щастието и привилегията да намеря подходящите за мен хора, които, освен че ми помагат и са зад мен във всичко, което правя, са едничкото щастие във моя живот, което някога съм имала. Моите приетели, ми дават сили всеки ден да се боря. Научиха ме на толкова нови неща, които преди дори  не бих си помислила, че мога. Хората казват, че дървото без корена не може да живее, а аз бих казала, че човек, ако няма приятели - умира. Без приятел ти си никой, не знаеш за какво живееш, докато истинският приятел, винаги ще ти вдъхне надежда, вяра и кураж да продължиш напред. Рaдвам се, че имам приятели, на които винаги мога да се опра, и да разчитам на тях, така както и те на мен.