Всъщност -
ти   -

поете!!! -
трябва 
да  си  готов  на  всичко...

Щом решил си да  се  покажеш - пред  хората...
Трябва   

да  си  готов  да  бъдеш 
ЖИГОСАН!!!

Чрез  хули,

обиди, Мълчание,

да бъдеш замерян - с яйца, ГнилОч, бълвоч, сквернословии,
павета, завист
и какво  ли  още не...

Това е...
Това  е  невероятната  цена   на  това - да се  покажеш пред   людете...
Ако  не  можеш да  я  понесеш - значи

не  си  за там, където  си  се  запътил...

Само  себенепознаващият се се  цупи  на   публиката, че не  го  разбира...

Всъщност
Винаги
 
идва  времето  за  всякое  разбиране...
Тогава 
всичкото Елитарно Изкуство,
може би,
ще  се покаже във  истинската  си  същност -

на  една 
идиотска
сладкарница  -

нападната 
от  своенравни  особняци,
които  искат  да  заситят  бездънния си глад - като  същевременно  го  култивират  -
просто  до  едно - Винаги всеобразно   гъделичкане  на  интелектуалните рецептори... О, тази, въпиющата  нужда  да  изненадваш   почитащите  те!!!...
Всички, които  останат  отвън -  ще  стоят, мръзнейки -
като отхвърлени  аутсайдери... Или може би - само  така  се  струва на  самоопределилите се  като  творци.
Стига...

Идиотската безпощадна ситуация  -
Големият

се
обръща
във дърдорещ глупец...
Глупците,
за  да  се  запазят  - като такива - се държат един за друг... Четат се един -друг.
Поощряват се - помежду си...
късно ли  е  човек да помъдрее...?! Да  разбере, че  по-велико  е  да  си  добър човек, отколкото  добър автор...
Толкова мои  приятели  и  хора, които обичам, мълчат, защото  - може би  са  се определили - като  отшелници в света на словоблудството...
И то  не, за  да  ги  сочат  с пръст - а  за  да  се  предпазят  от духовна Прелъст...
За  да  не хващат  в примката  на  своите  размисли  Случайни  или търсени  почитатели, последователи и  пр.

Животът...

чрез
окото  на  Мъдреца, който  се  усмихва,
но  никога  не се надсмива - има  оная фина способност  да  се  отдръпва  от  цялото...
Да  го разглежда отстрани, да си  играе  - като дете - с него... Същевременно  облагородявайки го.

Тогава  почестите - изведнъж - добиват гротесков  вид...
Тогава  всичко  наситено  преждевременно - преждевременно  се  спуква  или  избледнява...
Тогава  Изтрезняваме...
Тогава  се  скриваме - или показваме  пак...
Тогава 
започват  да  ни  мразят - заради  несподелената  Любов!
или  да  ни  обичат  повече - 
заради  дисциплинирана и балансирана  омраза...
Тогава   човек  остава  сам 
или 
се  събира с  други - в  групички, прослойки, касти, маси или  агитки...

Тогава.....

Ти 

разбираш  кой  си?!
Дали  твориш   -  със сърце  преизпълнено... или   елегантно налучкваш  различността  си  от другите.