„Но трябва да ти кажа, Санчо, че нещата, добри или лоши, не стават по някаква случайност, а по изричното предопределение на небето. Всеки е ковач на своята съдба”. Откъс от мъдрите мисли на великия герой на Сервантес, чиято творба „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” буди и до днес интереса на милиони мечтатели по света. Но защо образът на Дон Кихот става толкова популярен, а книгата е втората по разпространение след Библията?
Хората на Новото Време като дон Кихана са един океан от множество качества и емоции, но те са и като един орех – пълна мистерия и загадка. Сервантесовият герой е колкото трагикомичен в своите стари, ръждясали доспехи, възседнал старата си кранта, която нарича „кон”, толкова и смел, честен, неотстъпващ от принципите си човек. Да, той е луд заради тези пусти рицарски романи, но хуманистичният идалго преди всичко има желание да помага на света, който го заобикаля.
В началото на романа Мигел де Сервантес изтъква главната причина, която е изкарала скромния идалг ...