Болестта (на латински morbus) е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него.
Чета и не вярвам на „ ушите” си. Форум , в който участниците са интелигентни и образовани хора, със знания във всякакви области, с докторати и прочие. Хора с деца, внуци. Хора, възпитаващи младото поколение, което утре ще ни управлява. И точно тези хора пишат на места, където четат и младите, необразованите, некомпетентните, жадните за нови знания. Пишат на тема, за която нищо не знаят. Мама казваше „По-добре си мълчи и да те мислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да го докажеш”. Точно и ясно. Но ние, българите, трябва да сме специалисти по всичко. А това, че някои учат с години на тази тематика, потрошават време, нерви, пари… какви са тия бе, какво въобще си мислят, че знаят. Комуни?!?!?! Те какво знаят, няма човек, няма проблем – лесно и евтино. Евала!!! Кажете го на майките, които всеки ден търсят ново решение за децата си. Кажете им, че най-добрият начин е да се отърват от тях (с куршум, с бесило, с… ). Убийте последната им надежда.
Пристрастен, наркоман, зависим – безделник, престъпник, нехигиеничен, мърляч, тежест на обществото. Не познавате ли такива хора и без да са зависими към някои от наркотиците (от кофеин - до кокаин, хероин)? А познавате ли зависими? А колко от тях са ваши приятели? А колко са ваши роднини? Но ако нещастието е далеч, то тогава то е сеир, шоу, маскарад. Познат на познат бил такъв. Да, може да си ги говорим в махалата да запълним тишината, за да не заспим. Но темата е наистина сериозна и следователно към нея трябва да се подходи сериозно.
И винаги в този момент идва редовното и гениалното умозаключение „… че да не съм му го бутал насила…”. Това, разбира се, е аргументът, който трябва да разбие защитата на пух и прах. Да я остави без думи. И да така е, оставам без думи. Но не от нещо друго, ами от почуда може ли някой да реагира толкова просташки, глуповато, по български (с извинение към патриотите). Лесно е да махнеш с лека ръка на чуждото нещастие, лесно е когато не си съпричастен към никое човешко същество. Ами живей си сам тогава, е моят отговор. Разбира се, че няма оправдание. „Закачил” се към хероина, амфетамините, кокаина, барбитуратите, алкохол, тютюн. Наистина никой не му го е давал насила. Но когато си на петнадесет, нещата са различни. Всичко, което хвърчи, се яде. Забраненото е винаги по-сладко. А неизвестните са безкрайни. Не говорим, че смъртта е далеч. И съответно обществото няма никаква вина за това. Може би аз греша, а може и хората, които са писали трудове по темата, да грешат. И тези, дето драскат по форумите, че им е скучно, да са прави. Знам ли? Разхождаш се, огромен билборд „Не на наркотиците” и след него още три такива, в пъти по големи с реклама на цигари или алкохол. В къщи мама и тати, в училище образованите учители, по медиите интелигентните доктори говорят: като използваш марихуана, се пристрастяваш, умираш, ставаш ненормален… и когато разбереш, че това не е истина, си задаваш някакви въпроси относно и другите забрани. Но обществото няма вина, че си любопитен, че искаш да опиташ все нови и нови неща. Няма вина за желанието ти за свобода, за това, че искаш да се докажеш, че си по-различен или да се направиш на интересен. Никой няма вина. Затова спокойно може да те пратим по дяволите. НА РАЗСТРЕЛ. А до теб ще сложим и болните от HIV, после ще наредим и обратните. Всички вие сте втора ръка хора. Пречите, тежите. Защо обществото трябва да плаща за вашите грешки? Ще си дръпна пердето, ще затворя вратата и ще се правя, че не чувам съседите от другата страна на тънката панела. По-лесно е, защо да се товаря с чуждите грижи. „Но аз съм хуманист и ме е грижа за другите”. Кой ви даде право да отсъдите кой заслужава да живее и кой не, кой ви даде правото да обиждате? Прочетохте ли една страница по темата? Поне чухте ли как реагират по-напредналите държави с проблема. „Ами как, в Китай ги разстрелват”. Отново без думи. Аргумент, запушващ устата ти. Клиники, комуни, user rooms – измислици-премислици. Хабене на пари. Ама психолози се били занимавали с проблема, какви сте вие бе, пишльовцииии? И те си мислят, че са полезни. РАЗСТРЕЛ!!!
На никой не пожелавам близки срещи с тази болест. Дори на тези, които хулят и псуват. Бил съм и от двете страни, помагал съм и на мен са ми помагали. Държали са ми ръката и аз съм държал ръката. Видях болката, видях смъртта. Прочел съм някоя и друга книжка по темата. Изгледал съм и някое друго филмче, къде научно документално, къде художествено. Бил съм в ада и съм излизал няколко пъти от него. Не се хваля, не се гордея, но не ме е и срам от това. Не се смятам втора ръка човек. Готов съм да помогна на всеки, който ми поиска помощ, защото знам колко е трудно. И сега, когато съм чист, още продължавам да си нося кръста, да се опитвам да спечеля вече загубеното доверие. Но на никого никога не мога да обещая, че няма да се върна. Защото пред хероина:
НИКОЙ НЕ Е ИМУНИЗИРАН,
НИКОЙ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО УМЕН,
НИКОЙ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО СИЛЕН,
НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН.
© Никой Нищо Todos los derechos reservados