В милата ни родина лявото е дясно, а правилното - грешно. Само тук синьото е червено. Но най- страшното е, че и жълтото е червено, и зеленото, а пък самото червено жълтее... Единствените други цветове са сивият и черният. Единият е запазен за икономиката, другият за гробищата. Патриотите са турци, а комунистите - империалисти. Тук правите са криви, а кривите са мъртвите. В БГ даже влаковете се изпреварват. Нещо повече, няма да повярвате, тука хората депозират дори във фалирали банки?!. И са горди с това. Светият синод е грешен, а клошарят дядо Добри - свят. Само тук хората получават три пъти по- малко от колкото изхарчват. Българското злато  е канадско, а поробителите честват паметта на Апостола на свободата. Само тук има двама царе. Единият е... австриец, а другият - ром... Само тук ограбеният спасява своя грабител, като му плаща за грабежа при това със ЗАКОН! Има едно единствено място в света, където в кочината, вместо прасета има хора, и това е България. В нея прасета управляват хората, колят и затварят в буркани. И за капак навсякъде смърди на печена тиква. Но има неща които и тук са стандартни, например - паричките. Както навсякъде, и тук те не миришат. И тук дори приятели ще ти забият ножа в гърба, усмихвайки ти се лицемерно, и ще ти го забият за истината която си им рекъл. Както навсякъде по света, така и тук, има хора които искат мир. Има хора които искат война и има хора които искат каквото са им втълпили. Те са мнозинството. И понеже правдата не се натрапва. Понеже истината не е агресивна. То остават другите. Тия дето искат война. Те се натрапват и те са агресивни. Те манипулират. Простите - невежите. Ден след ден, година след година и тия, невежите започват да искат това което са им втълпили да искат. Всеки се учи от своят учител и ако е прилежен може да стане като своят учител. Ако учителят ти е зъл, агресивен, манипулативен, високомерен, обичащ неправдата, то и твоят път ще бъде такъв. Не, че няма отърване и смяна на курса, има, но трябва, неистово трябва- да обичаш истината! Истината за самият себе си. Тогава смяната на курса е лесна. И защо е лесна? Защото ти си пречката за смяната на курса. Ти и никой друг. Ти сменяш курса, както капитанът обръща кораб. Но как да разпознаем истината и най - важното е защо да я обичаме? - ще запита някой... На такъв не бива да се отговаря. Ако някой пита защо да обича истината, такъв човек е опасен. 

Та има хора които искат мир и такива дето искат война. Едните искат да се усмихват на хората. Искат да седнат с някой непознат на пейка и да слушат как пее синигерът. Искат да гледат изгрева, да пият чай ухаещ на мента, да наблюдават залезът и звездното небе с възхита и благодарност. Искат да вдигнат падналия, да утешат наскърбения, да насърчат неуверения. Искат да си поливат доматите в задния двор, да окопаят ягодите, да си разходят кучето в парка и да отидат на кино със съпругите си. Искат да гледат Форест Гъмп, да се смеят и да плачат. Искат да се разхождат с децата си и да ги учат защо не бива да целят гълъбите с камъни и защо на котката опашката не се дърпа ей така за кеф. Обясняват им, как ако въобще си твърдо решен да си бърникаш из носа, е по- добре да го правиш рядко и тайно, като не скриваш намереното под чина, под възглавницата, или в косата на някое момиченце. Татковците разказват на децата си, защо е добре да не се лъже и какво значи това, че истината е винаги проста, а лъжата сложна. Тия хора за които говорим са първите. Те искат мир. Искат го неистово, често несъзнателно, но същността им го приветства. Но има и други. Тия дето искат война. Те приличат на обикновени хора, но не са. Пак имат очи, носове, коса, брада. Но има невидими неща, които не са същите. Сърцето им е друго. То е каменно, макар и не от камък. Ледено, макар и не от лед. Очите им, макар човешки, са очи на ястреби. Зъбите им са като на лъв. Целите им са кървави. Желанията им са зли. Готови са да минат през трупове. За тях страдащият е без значение. Давещият се е забавен. Падналият е презрян, а неувереният е лесна плячка. За тях истината е омразна, а правдата е глупост. Когато се усмихват го правят с цел, лицемерно, просто за подигравка, или на долен виц. За тях слушането на синигерът е загуба на време, а непознатите са нищожества. Изгревът и залезът са просто закономерност, а звездното небе е плашеща случайност. Те са склонни да благодарят само на себе си и на никой друг. Понеже благодарността считат за слабост. Те плащат на  друг да разходи кучето им и да събира отпадъците му, а на кино се ходи с любовницата. Те се смеят гледайки списъкът на Шиндлер и плачат само при загуба на пари. Когато се мотаят с децата си, то е за да ги учат как да уцелят някой гълъб с камък, избирайки винаги болен и стар, разправят им как са бесели котки навремето и защо е добре да насъскваш кучето си по всичко дето се движи. Насърчават ги да закачат момиченцата в училище и да се бият с момчетата, а на лъжа ги учат практически, в ежедневието. Тия са хората които приветстват войните. Те и ги правят. Такъв е светът. И борбата не е с тях, а с нас самите, защото тия, вторите, са вече победени. Песента им е изпята. Чашата е счупена, броеницата скъсана и топчетата разпиляни. Заровете са отдавна хвърлени, но едно нещо все още не е ясно. Кой накъде ще тръгне и откъде ще свърне. Защото е вярно казаното, че по- добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв, понеже за живия има надежда, а мъртвият не знае нищо.