С белотата на непосилната любов

Какво е любовта? Не е ли най-вълшебното и магично чувство, което те понася на снежно бели криле към рая, където те чака тя - твоята "крехка, майска роза". Ти се чувстваш окрилен и поемаш всяка една нотка от аромата ù, който нежно попива в гърдите ти. Душата ти отдавна се е предала в плен на нейната душа, но защо в този миг ти изтръпваш от страх? Нима това не е истинската и чиста любов, за която сърцето ти отдавна се е молило? Не, това е тя! Крещи всичко в теб, но ако е сън и вълшебницата погалила с нежно перце сърцето ти, може да изчезне под воала на нощта? Ти изтръпваш и тази мисъл обсебва ума ти и с широко затворени очи ти поглеждаш нейните и любовта бясно потича във вените ти и изпълва всяка клетка от тялото ти. Тези очи те пленяват и забравяш за съмненията, защото те ти разкриват душа, недокосната от срам и грях. Протягаш двете си ръце, но докосваш само малките капчици роса, разпилени по устните ù, вдъхваш свежия аромат на пролетни цветя в косите и се опитваш с треперещи ръце да уловиш сърцето ù. Но усещаш само топлина, която нежно гали очите ти и те събужда. Ти отваряш очи и с тъжен поглед търсиш други две - тези на ангела от твоите мечти. Но той се е превърнал в пеперуда и е отлетял с нощта. При теб е останал само споменът за две очи, които дълго ще превръщат тъмните ти нощи в дни...