Сама
Отново сама... за пореден път се събуждам и мисля за теб. За пореден път си отиде, но защо ? Сядам пред компютъра, за да се затворя в своя виртуален свят, за да забравя, че си съществувал, че си ме докосвал, че си бил до мен... Постоянно си обещавам, че няма да страдам, но когато се произнесе твоето име сякаш нож се забива в мене, сякаш нещо ме разкъсва на хиляди парченца. Отново събирам достойноството си парче по парче... Мога да имам други, по добри от теб, но отново ще страдам, защото те нямам. Защо си толкова дълбоко в сърцето ми, защо си се скрил там, където никой не може да те докосне... Да, това е твоето място, там си господар, но защо не си до мен ? Когато съм с някой, постоянно го сравнявам с теб, постоянно мисля за теб... Ако можех поне за секунда да върна времето назад, поне за секунда да бъда с теб на яве, а не само в спомените си, ако можеше да си с мен поне за миг. Поне за миг да испитам това, което ме караше да се усмихвам, което ме караше да живея. За теб, може би съм заменима, може би вече си ме заличил от съзнанието и спомените си, но при мен нещата не седят по този начин. При мене сърцето пази всички спомени, свързани с теб, дори и времето да отминава неумолимо. Не, не си мисли, че ще те чакам, не, това не е присъщо за мен... Дори да страдам, дори да ме боли - ще съм с друг, по добър от теб... Пред хората вече няма да съм сама, пред тях съм с другия, но вътрешно съм едно ранимо дете, вътрешно съм сама... Сутрин ще се събуждам до него, а не до теб. Няма да усещам аромата на кафе, няма да усещам мириса на рози, няма да усещам парфюма ти, отново няма да усещам теб ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
