Отново сама... за пореден път се събуждам и мисля за теб. За пореден път си отиде, но защо ? Сядам пред компютъра, за да се затворя в своя виртуален свят, за да забравя, че си съществувал, че си ме докосвал, че си бил до мен... Постоянно си обещавам, че няма да страдам, но когато се произнесе твоето име сякаш нож се забива в мене, сякаш нещо ме разкъсва на хиляди парченца. Отново събирам достойноството си парче по парче... Мога да имам други, по добри от теб, но отново ще страдам, защото те нямам. Защо си толкова дълбоко в сърцето ми, защо си се скрил там, където никой не може да те докосне... Да, това е твоето място, там си господар, но защо не си до мен ? Когато съм с някой, постоянно го сравнявам с теб, постоянно мисля за теб... Ако можех поне за секунда да върна времето назад, поне за секунда да бъда с теб на яве, а не само в спомените си, ако можеше да си с мен поне за миг. Поне за миг да испитам това, което ме караше да се усмихвам, което ме караше да живея. За теб, може би съм з ...