Често сънувам, толкова е реално!!! А така ме е страх. Понякога мисля, че нещата се повтарят, че вече съм ги преживяла. И знам, това е моят сън, моят кошмар. Друг път просто не си спомням. Мои познати с насмешка подминават думите ми. А вече и аз не вярвам... Не вярвам, че ще се върне миналото време. Знам къде загубих себе си и реалността. Сега ми остава да сънувам, а колкото повече сънувам, толкова повече се страхувам. Страх ме е да не се сбъднат, да не ме застигнат през деня – така де, за кошмарите говоря. И това ден след ден... Преди не беше така, сигурно губя себе си. Объркана съм, когато имам онова чувство, че това съм го виждала и преди. Вече чух, че съм луда - усмихнах се. Не знам... често се питам това дали се случва и с други. Напоследък имам чувството, че е от самотата - може би съм открила проблема. Но аз не съм самотна, не и в буквалния смисъл, всеки е сам вътре в себе си. Ако е това, трябва да се примиря, самотата е час от мен... Преди не беше така, имах повече емоции, а сън ...