Често сънувам, толкова е реално!!! А така ме е страх. Понякога мисля, че нещата се повтарят, че вече съм ги преживяла. И знам, това е моят сън, моят кошмар. Друг път просто не си спомням. Мои познати с насмешка подминават думите ми. А вече и аз не вярвам... Не вярвам, че ще се върне миналото време. Знам къде загубих себе си и реалността. Сега ми остава да сънувам, а колкото повече сънувам, толкова повече се страхувам. Страх ме е да не се сбъднат, да не ме застигнат през деня – така де, за кошмарите говоря. И това ден след ден... Преди не беше така, сигурно губя себе си. Объркана съм, когато имам онова чувство, че това съм го виждала и преди. Вече чух, че съм луда - усмихнах се. Не знам... често се питам това дали се случва и с други. Напоследък имам чувството, че е от самотата - може би съм открила проблема. Но аз не съм самотна, не и в буквалния смисъл, всеки е сам вътре в себе си. Ако е това, трябва да се примиря, самотата е час от мен... Преди не беше така, имах повече емоции, а сънищата бяха някак прости. Знам!!! Може би е някакво чувство за вина, от онези, които не ги осъзнаваме, докато не ни връхлетят. По дяволите, никога не ме е мъчила съвестта, пък и не съм сторила никому нищо. Едно-две разбити сърца не е такова престъпление, за което да плащам такава цена. Може пък и да е... Коя съм аз, че да определям наказанията за това или онова. Знам със сигурност едно, преди обичах някой, бях се отдала, а сега не е точно така. Всичко си отиде с него, макар че това беше моето желание. Човек може да бъде жесток дори и към себе си, при това доста успешно. В моя реален живот това се случваше често, но може би той е означавал повече... Ето на, това е... Открих проклетата причина, но може ли да е това - след толкова време. Не! Не вярвам, това са само сънища, моето съзнание си играе с мен. А преди аз си играех с него, това е отмъщение на ума към душата или сърцето, по-вероятно към второто. И това е някакво начало, ако съм стигнала до правилното заключение, значи трябва само да се върна малко в проклетото минало и да видя къде съм допуснала грешка. А ако греша, може да стигна до самото дъно на собственото ми съзнание и това да е краят - за здравия разум... По-добре това, отколкото безкрайно лутане между реалност и сън. Дойде ми в повече... За да се върна назад, ми трябва само малко помощ. Може би малко водка ще свърши работа, а, да - и една кутия цигари... Само да не забравя най-важното - лист и химикал, така няма да пропусна нито един спомен...