23 jun 2018, 23:53  

Самодива

1.6K 0 0

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене

 

Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха снежно сини като замръзнало езеро, но аз усещах топлина щом се гмурна на дъното. Устните и бяха плътни сочни като самотен узрял плод който крещи да бъде докоснат с необуздана жажда. С поглед тя впиваше във вените на един мъж свръх количество сладост способна да разчлени сърцето ти. Нейна страстна целувка раждаше пеперуди с шизофрения в стомасите на мъжете които се превръщаха в мрачни мизерни психиатрични клиники за крилатите гадинки. Облечена бе с дълга леко прозираща чисто бяла одежда галантно открояваща женските и апетитни елементи без да се разкрива изцяло. Това я правеше все по-загадъчна. Косата и бе просторна и златиста с рижави окраски. Наподобяваше на буен огън. Сиянието и правеше душевните вещици с ренесансово изрисувани лицеви изражения невидими които скитаха из улиците нощем брутално опиянени след ориенталски кършения в долнопробната чалготека. Ококориха се сексуалните копнежи залепени плътно за мислите ми като пъстър латексов костюм. За броени минути зърнах това същество бродейки случайно. Не се запознахме, не обелихме дума по-между си само погледите ни катострофираха трагично. Представих си я олицитворена като типична самодива от фолклорните художествени произведения запечатани през десетилетията. Самодивите в прокаженото ни изгнило обещество превзето и омъртвено от лицемерие, предатеслтво и нелоялност се срещаха забележително често. Изсмукваха като забъркан коктейл с желязна остра сламка енергията на мъжкия пол, след което я забучваха с нахална усмивка в гърба изчезвайки в нищетата. Хранеха обилно егото си и комплексите им затлъстяваха до смъртоносно състояние. Тази жена обаче, беше нещо невиждано досега в богатото ми полезрение. Сънищата ми търсеха като хлапе загубило любимата си играчка, название за жената чиято личност открадна всичко песиместично в мен. Нарекох я самодива, недостижима и суреална. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aksel Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...