Трудно е сам да се оцениш. Самооценката също е начин да се огледаш в очите на другите, да видиш там собствения си образ, да го осмислиш и най-вече да го приемеш. Не е лесно да се опишеш с няколко думи. Подборът изисква доста добра концентрация, за да намериш онези няколко думички, с които можеш да се наречеш. Изисква се и известна доза смелост да си признаеш, най-вече пред себе си, кои са тези думи, които съдържат в себе си и твоят персонален, интимен Аз.
Първата дума, която ми изплува в съзнанието, като разбира се не считам за основна, е мързел. Стоя си по боксерки на стола пред монитора, а ръцете ми мързеливо се влачат по клавиатурата. Събота е, като рефрен от песента "събота, събота, събота, събота късен следобед". На всичко отгоре навън вали. Трудно успях да се откопча от прегръдките на старото си легло и то само, за да седна пред компютъра. Отдавна трябваше да го напиша това есе и отлагах дълго, но сега наистина съм притиснат от срока и просто няма начин да отложа. Още от времето, ...