Дайте ми селска ягода! Не – не искам помпозната ѝ нагласена братовчедка, расла под похлупак (в оранжерии) в Честър, Чичестър или в някое друго скучно място, където мотиките стоят в музей!

    Да – в "гражданката" са налети повече пари за външния й вид, изглежда визуално в пъти по-привлекателна, по-алена е и формите ѝ са по-пищни, но пък всичко това се дължи на ежедневно третиране със скъпи препарати и целенасочени външни интервенции. Странното е, че въпреки красотата ѝ, ужасно много прилича на приятелките си и всичките са, по някакъв странен начин, почти еднакви. Вярва си, че е "голямата ра'ота" заради визията си, ама ако решиш, освен да я гледаш, да я и вкусиш, отвътре е гола вода – банален и блудкав вкус, без сладост... нищо запомнящо се.

      Селската ягода, от своя страна, е на пръв поглед не толкова привлекателна, но това не е, защото не е красива (напротив), а защото просто в нейния външен вид, никой не е налял толкова кинти. Тя е прекрасна, но в своята индивидуалност, която не се оценява от масовия потребител, тъй като не се вписва в повърхностния, общоприет от него стереотип за красива ягода. За сметка на по-малките ѝ размери и не толкова впечатляваща триизмерна конфигурация, вкусът ѝ в сърцевината е сладък като рахат локума на 80 годишен турски майстор с измрели рецептори за сладко и запомнящ се като гола на Емо Костадинов срещу Франция през 1993 г. Стига да ѝ дадете шанс и да решите да достигнете до тази сърцевина, въпреки "по-тунингованите" ѝ братовчедки, разбира се.

      И така – когато избирате плод, винаги се замисляйте какви препарати и интервенции са приложени, за да изглежда по този почти съвършен начин и искате ли вашият плод да е същият като на комшията или само вие да имате такъв?

      Аз лично предпочитам селската ягода и други плодове отглеждани в малки стопанства, с много труд и любов, но без излишно химично и физично вмешателство в тяхното развитие.

Изберете селската ягода! Бъдете селска ягода!