Щастлива съм само когато плача
Преди внимавах във всичко, което правя и говоря. Не можех да зарежа някой, за да не го нараня. Мразех да плача за някоя несподелена любов или неприятности вкъщи.
Но сега всичко това ми харесва. Обичам да бъда жестока със всички, да ги наранявам. Щастлива съм когато плача! Най-много ми харесва когато споделя с някои за проблемите си и той ме успокоява с думите: "Недей така. Не си струва да плачеш". Харесва ми да усещам подкрепата на някой, дори и да го прави, само защото си играе с мен. Не ми пука! Нека ме наранява, нека разбива сърцето ми на хиляди части, нека ме боли! Ходя с 15 момчета. Хвърлям се в прегръдките на всяко от тях, без да ми пука как ще се чувстват другите като разберат. "Не мрази играчите, мрази играта". Защото всичко това е една игра, една лъжа, в която всички вярваме. Казвам през сълзи: "Обичам те! Остани!". А всъщност въобще не ми пука за него... Аз не мога да обичам. Такава съм създадена - студена. С такава цел съм на Земята - да нараня ...