Щастлива съм само когато плача

  Преди внимавах във всичко, което правя и говоря. Не можех да зарежа някой, за да не го нараня. Мразех да плача за някоя несподелена любов или неприятности вкъщи.

  Но сега всичко това ми харесва. Обичам да бъда жестока със всички, да ги наранявам. Щастлива съм когато плача! Най-много ми харесва когато споделя с някои за проблемите си и той ме успокоява с думите: "Недей така. Не си струва да плачеш". Харесва ми да усещам подкрепата на някой, дори и да го прави, само защото си играе с мен. Не ми пука! Нека ме наранява, нека разбива сърцето ми на хиляди части, нека ме боли! Ходя с 15 момчета. Хвърлям се в прегръдките на всяко от тях, без да ми пука как ще се чувстват другите като разберат. "Не мрази играчите, мрази играта". Защото всичко това е една игра, една лъжа, в която всички вярваме. Казвам през сълзи: "Обичам те! Остани!". А всъщност въобще не ми пука за него... Аз не мога да обичам. Такава съм създадена - студена. С такава цел съм на Земята - да наранявам себе си и околните. Пука ми, но и не ми пука...

  Живея с болката. Тя ме поддържа жива. Само с нея съм щастлива. Така че давай, забивай ножа отново и отново. О, как боли! Обичам това чувство. Дори на никой да не му пука за мен, аз винаги ще имам един приятел - дявола! Сякаш съм се родила в Ада.

  Карам някого да се влюби в мен, после го отблъсквам и накрая той ме зарязва и аз, пак обляна в сълзи, го моля: "Не си тръгвай!" Искам един миг да съм щастлива, истински щастлива! Но през другото време искам тъга! Много, много тъга! Очите ми никога няма да се уморят да плачат, те жадуват за това!

  Не ме съжалявай! Не ми е  нужно съжалението ти (пак лъжи!). Та аз съм просто една актриса, която харесва работата си... Една студена кучка, която зарибява момчетата и после ги кара да я наранят или тя сама ги наранява... Такава ще си остана завинаги!