Пиша това в лекция по Висша Математика, странно, но мислите напират в главата ми и е трудно да ги спра. Хаотични.
Бях се зарекла, че никога повече няма да пиша, след онзи ден... но ето, правя го пак, за теб.
Не се смей!
Не съм луда! : )
Изминаха месеци оттогава, но тъгата все още е същата.
Бих направила всичко, ако можех да открадна още един миг с теб, знам, че не съм сама! Вярвам, че всички, които те обичат имат същата мечта като моята.
Всеки ден благодаря, че те познавах и имах възможността да се докосна до невероятното чувство, което оставяше във всеки.
Безсилието е тежък кръст!
Опитвам се да си припомня случка, в която не си ме разсмял лудо. Е, да, вярно, че имаш способността да ме изнервяш максимално, но не ти се сърдя, всичко е за секунди. Обичам това ти умение да забавляваш хората, няма и друг начин с тази заразителна усмивка.
Сега поздрав с Insomnia!
Обичаш тази песен, любимата ти. И аз я обичам. Всички я обичаме.
Обичаме я, защото ни напомня за теб. ...