Снегът е вода. Водата е живот. Животът - щастие.
Ала щастието въобще не е във водата. Традицията повелява:
"Ракийката да ми гори в гърдите,
водата нек си е в тръбите."
Рано, късно или пък навреме идва този момент от планетарната ротация, когато една мечта се сбъдва. Мечта-определение, мечта-лице на списък, години наред приеман и предаван под трикольора от известни и безименни, вехти и гочени, от плахи, от лъвски. От българи. Мечта-заглавие, мечта-тема на томове книги, трудове, сентенции и житейски пътища. Мечтата на българина: без труд, без пари, без ножове и саби, без дори да очаква - да му падне нещо от небето.
И ей го на! Валя та цяла събота... Сняг.
А какво правим ние? Псуваме, ругаем най-детайлно и въртим шланга на радиаторите. Без радост, без усмивки... и без дори да очакваме.
Зимни гуми, зимни обувки и зимни сметки за парно.
Това ни носи снегът.
И псувни, разбира се. Най-детайлни.
Обикаляме магазините, а коледното чудо е пред нас.
Как хем има намаления, хем всичко е по-скъпо? ...