Изровено от архивите по поръчка на Стенли
 

"... ефирен балдахин, под който

свят за двама съществува..."

 Терминът "егоизъм" в различните хора предизвиква доста противоречиви чувства, от пълно споделяне до отвращение. Тук няма да му правим анализ, а ще разгледаме един негов вариант, който е сравнително общоприемлив. Този вид егоизъм хората проявяват към децата си, родителите си, любимите си и добрите приятели. Той съчетава в себе си положителните страни на самостоятелното его и нуждата от общуване и контакти. Подсъзнателно ние се стремим към него, но не го правим като житейска философия в общия случай, поради незамисляне над елементарната му логика. Но да преминем направо характерните особености на

            Споделения егоизъм:

1. Мислите и действията да са ориентирани винаги към двама души, Вас и още един човек.  Какви са предимствата на този вид намерения. Ако става въпрос за организиране на някакво преживяване, то помислете си кои са удоволствията, които са ви (му) донесли пълно удовлетворение, ако е имало с кой да ги споделите.  В това отношение природата ни е направила определено зависими от съпреживяването. А ако планираното действие е работа се знае, че споделеният товар е по-поносим и дори неусетен.

2. Подбирането на най-подходящия партньор за всяко конкретно намерение е от основно значение за успеха на тази житейска философия. Активното опознаването и чувстването на другия и себе си развива сетивата ви за тънките житейски истини, което вече само по себе си носи удоволствие и удовлетворение от живота. А постигането на "връзка" и пълноценно съпреживяване на две тела в една душа е магията, с която ви се отплаща природата за положените усилия. Но, тя възниква само, ако правилно сте преценили двете страни на този дипол. Честата грешка, която се допуска в началото е, че ако с някой сме постигнали "съвпадение" на някоя тема, да държим по навик непременно и други неща да организираме с него. Това обикновено води до формално отношение на една от двете страни.

3. Необходимо е в началото да се започне от малки, но пълни изживявания. Колкото и да си въобразяваме, че можем да поддържаме проникновена духовна връзка с някой, обикновено това се дължи на утвърдени навици с него, а не на активно мисловно и чувствено взаимодействие. Ако пък ви е ужасно трудно въобще да го постигнете, потърсете контакти с чаровни хора. Те владеят тази тайна. Ако веднъж се получи да запалвате "искрата" с времето уменията ви ще растат и ще постигате споделяне на егоизма си в цялата гама от житейски събития.

4. Включвайте в "играта" хора, за (с) които ще е удоволствие, дори и да не са най-добрите в областта си. От корифеи рядко можете да очаквате взаимност. Те обикновено са влюбени в музата си и няма да споделят вашите желания. Когато успеете да създавате "връзка" без проблеми, много е вероятно те сами да влязат в "кръга". При тях пък желанието за споделяне с реални хора е голямо, но е блокирано от завишени критерии.

5. Присъединявайте други хора, само след като вече сте изградили "дипол" с някой в определената дейност. Така вече вие заедно, като съмишленици ще подсигурявате връзката с новите. Това ще ви даде възможност да увеличавате кръга и мултиплицирате ефекта, без да отслабвате предните връзки и намалявате удоволствието от тях. Нещо повече, взаимния анализ на новите ще ви достави допълнително радост и ще увеличи вашите общи аналитични способности и социални умения.

6. Прекратявайте връзки с хора, които трайно остават пасивни консуматори и не споделят с вас. Желанието за взаимност е вродено във всеки , но нормалния (единичен) егоизъм в някои е вкоренен твърде надълбоко , за да могат да го преодолеят.

7. В случай, че вече сте страна,  с която споделят, не стойте пасивно в никакъв случай! Другият очаква от вас същата реакция, каквато ви е била нужна в началото. А именно: искреност, обективна критичност, признателност, чувство за хумор в трудните ситуации и най-вече - споделяне на чувствата. Понякога желанието за отплата е толкова бурно, че може да се размине с вашите разбирания. В такъв случай е ваш ангажимент открито и съзнателно да подскажете какво ви е приятно и какво не.

8. При възможност включвайте и далечни, съвсем непознати хора. Колкото и да е голямо обществото, в което фукционирате, все пак то има някакъв утвърден стериотип и ще се ограничите във възможните ситуации и изживявания. Успешното преодоляване на непознати за вас психологични и езикови препятствия е голямо удоволствие, от което разумно не трябва да се лишавате.

9. В случай, че с някой сте в трайни връзки като: роднинство, родителство, брак и други причини е необходимо да търсите най-силните му страни. За да послужи вашата инициативата като спусък на присъщите му умения. Хората ценят много този, който ги усеща и събужда в тях "добрите им ангели".

септември 2002 г.

ПП Извинявам се на читателите за "докладния" стил, но е писано за самия мен. Ще се радвам обаче, ако с някой го споделяме, за да го допълним.