2 mar 2007, 15:07

Сродните души  

  Ensayos
2544 0 10
3 мин за четене

Силните хора се срещат, за да се разделят.
Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно.
Силните хора са една порода - сродни души.
Енергията между тях е много силна.
Заедно са мощна машина.
Природата разделя всичко силно.
Така е, за да могат да дадат сили на по-слабите.
Компенсиране на енергиите.
Нямаш власт над тази раздяла.
Просто продължаваш...
Тъжно е.
Но по-тъжно е, ако изобщо не си ги срещал.
Кой е казал, че Животът е песен /розов, щастлив/?
Такъв е - но само броени мигове, заради които си заслужава
цялото страдание на света.
Готов ли си да страдаш до последна капка кръв,
за един миг на истинско щастие?
Разбирасе, че ДА!
Тогава приготви се да срещнеш други сродни души,
защото те са някъде по пътя ти.
Ще се появят точно, когато най-много се нуждаеш от тях.
Ще ги познаеш по искрената им усмивка.
А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите
на един език, а сякаш се познавате от години.
Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив
със самия себе си - естествен, истински, спокоен, балансиран,
летящ свободно като птица.
Те ще ти вдъхнат вяра и сили - капка Живот.
Това са твоите най-верни приятели - настоящи или бъдещи.
Сродните ти души най-бързо те напускат и за тях най-много страдаш.
Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си -
без никакви очаквания и претенции да се промениш.
Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено
с искреност и любов.
Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си.
Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях... и сте били щастливи.
Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми! Това е една от любимите ми теми, а също ми харесва и формата. Браво, сродните души се намират.
  • Абсолютно права си, Диди! Точно тогава разбираш наистина кои са ти сродни - по това какво е усещането да си със сродната си душа след доста време на раздяла. Ако усещането и чувствата не са се променили от последната ви среща, значи наистина сте си сродни душички!
  • Поздрави, София! Много издържано, докосва! Диди, на теб също благодаря, за свободата е точно така.
  • Е, като се научиш да им даваш свобода и да не ги задържаш, ще бъдат по-близо до теб , Сродна душице А това е най-трудното изкуство за овладяване в тоя живот!
  • Радвам се, че ви е харесало. Благодаря за поздравите. Ведрин, ти си част от вдъхновението ми и се радвам, че си го прочел. Христо, благодаря за обстойния коментар. И аз донякъде вътрешно се съмнявам за някои от твърденията, които съм направила, но предпочитам всеки сам за себе си да разбере колко са верни и колко не са. щастлива съм, че поне с описанието на усещането съм се справила, както ми се е искало
  • Много ми хареса Поздрави
  • Хубаво есе!
    Поздрав, София!
  • Ако един човек е силен, а всъщото време е носител на негативна енергия, с какво може да помогне на по-слаб човек, но с позитивна енергия? Мисля си че сродните души се привличат и допълват взаимно, независимо от своята сила. Познавам хора с негативно излъчване и въпреки това сродни души. С еднакво силни характери. Познавам и с позитивно излъчване, но различни много.
    За себе си ще кажа, че съм открил своята сродна душа. Усещането е такова, каквото си го описала във втората част на есето си. Просто невероятно!!!
    Поздрави за есето, София!!! Харесвам твоите есета!!! И това, че може да се води интересен диалог по тях.
  • пишете ме и мен
  • И аз го харесах!
Propuestas
: ??:??