Стремеж
Когато човек се съсредоточи в това, към което се стреми дотолкова, че личният му живот остава на заден план, той започва да си задава необясними въпроси?
Има ли смисъл от това което върша?
Ако не успея пропиляното време заслужава ли си?
Откъсваш ли се от приятелите си?
Сам ли се чувстваш?
Мога ясно и категорично да заявя, че човек дотолкова губи същността си, че в стремежа да успее изведнъж осъзнава самотата си. Няма с кого да сподели, а малкото които се намират вече си имат партньорки и не можеш постоянно да се вписваш в обкръжението им. Изведнъж осъзнаваш самотата си, а тя е станала дотолкова голяма, че загубваш най-простите неща на ежедневието. Глупостта да говориш за някого и да слушаш най-обикновените за деня неща ти се струва абсурдна,тя те отчуждава от компанията, ти нямаш как да насочеш вниманието им, към това което те интересува, защото то отдавна е станало нарицателна дума и нито ти, нито никой може да обясните, че съществуват и почтени хора в това твое учреждение.
Ра ...