Човешката личност е алчно същество. Колкото повече има, толкова повече иска. Никога не може да получи достатъчно любов, пари, имоти, власт… уважение. Някак си никога, нищо не е достатъчно. Личността е създадена за да иска все повече и повече, докато не се засити. А заситата идва чак, когато човек е 2 метра под земята. Странно е, но да управлява себеподобните си, да командва какво, къде, как… за аза е висша цел, идеал, дори детска мечта.
Светът се развива. Променят се идеалите, вижданията, ценностите, а заедно с тях се променя всичко друго, но не и човешката същност. Откакто свят светува… да е пръв сред първите… това е целта на индивида. Но как ще се достигне тази позиция, за индивида, не е от особено значение
Век след век би следвало с промените настъпили в обществото ни, човешката същност да еволюира, да се развива не само технологично, но и да търси светлината в края на тунела. Би следвало… но не следва. Животът е поредица от избори, променящи индивида. До ден днешен, навсякъде има п ...