Рилската обител винаги е била естественият дом за мощите на българския светец Йоан Рилски – закрилникът на целия български народ. Обителта, която той основава в смутните времена на X век оцелява през вековете на мрачното робство, за да свети като ярка звезда в небосвода на нашата красива родина. Чудесата на светеца не знаят чет. Те са изпълнени по Божия милост, посредством вярата на Йоан Рилски и в знак на признателност българският народ винаги е отдавал нужната почит към неговите мощи и се е стремял да ги съхрани на отреденото им място в полите на Рила планина.

Турското иго оставя драматични следи из българските храмове и манастири. Разрушавани и опожарявани, поругавани и разграбвани, те винаги са били възстановявани със средствата, труда и вярата на клетия българин. Годините минават, но доказателствата за вярата на българите остават. Безценно е, когато знаем, че нашите светини са опазени и реставрирани в най-смутните ни исторически времена и че бедни и богати се обединяват около идеята да се отдава нужната почит на светците ни. Каквото и да се каже за българина, той носи вярата в сърцето си.

Пренасяне мощите на свети Йоан Рилски е един от примерите за почитта на народа ни към тази светиня, освен това е и епохален подвиг за времето си. Вярващите не са очаквали, че мощите ще бъдат съхранени и опазени предвид варварщината, на която е подложен Търново при завладяването му. Със съдействието на царица Мария, дъщеря на сръбския деспот Георги и съпруга на Мурад II, чрез влиянието и силата, които има, тя въздейства за реализирането на боголюбивото дело. Мъдростта на тази жена става причина пренасянето на мощите на Иван Рилски да се случи. Тя е намерила подходящите доводи, на които да се опре, за да получи съгласието на султана. Божията й награда е голяма на небесата. Но даването на мощите от търновци се оказва трудна задача. Не можем да ги обвиняваме. Старопрестолно Търново винаги е било духовен център и се е стремял да се съхрани като такъв. Но сега случаят изисква светинята да намери вечен дом в Рилския манастир.

Пътят към обителта е изпълнен с трудности и премеждия, но молитвите на светеца помагат във всяка ситуация. Но по време на този път монасите, които пренасят ковчега с мощите на Йоан Рилски срещат и много христолюбиви люде, радващ се, че през техните земи преминават мощите на светеца и настояват да останат при тях за няколко дни, както се случва в София. А изпращането на мощите към Рила е също толкова тържествено и изпълнено с молитви за благополучно пристигане. Отнасянето на мощите се счита като отнемане на божествена благодат. Докато мощите са при тях, сякаш българите са защитени срещу агаряните. Сякаш техният небесен застъпник с още по-голям плам се застъпва за своя народ.

В навечерието на празника на апостолите Петър и Павел мощите достигат Рила. Поставянето на мощите се случва на следващия ден, 30 юни 1469 в празнична атмосфера. От този ден насетне Рилският манастир става непресъхващ извор на чудеса.