Сърцето - хотелът на любовта
В дълбините на душите и сърцата ни съществуват много неразкрити загадки, които превръщат любовта в най-мистериозното и объркано чувство на света. И не беше трудно да се зачудя, дали човек може да е влюбен в някого и същевременно още някой да вълнува душата му? Възможно ли е да си сигурен в любовта си към един човек и едновременно с това да знаеш дълбоко в себе си, че там някъде в сърцето ти някой друг си е резервирал стая? Разбира се, в обърканата страна на любовта и всички онези чувства, които ни правят така уязвими и в същия момент ни превръщат в такива, каквито сме и ни показват пътя, който всеки от нас трябва да следва, всичко е възможно. В момент, в който любовта направлява живота ни, докога бихме могли да вярваме в преценката си и да се доверим на интуицията си, сигурни, че няма да сгрешим? Вероятно няма начин винаги да сме сигурни, че постъпваме правилно, но когато става дума за любов, дали наистина беше вярно, че сърцето ти не си прави шега с теб, не, то просто е толкова голямо, че може да приюти двама души, които са способни да върнат топлината в душата ти и да накарат сърцето ти така силно да бие, че още малко ще изскочи.
В света на любовните драми и невероятни трагедии ми беше интересно да чуя историята на една особа, която познавам много добре. Нейният разказ започна с това, че наскоро осъзнала, че е влюбена в някого, който познава от около две години и е сигурна, че той ще остане в мислите и още много време. Едновременно с новоосъзната и любов тя разбира, че има още някой, който се е наместил там някъде в нейното сърце, което я навело на мисълта, че просто не е влюбена в първата личност, а е поредната и прищявка. Но, не, това не било вярно, разказва тя, истината била друга.Тогава ми сподели как в един дъждовен ден, в който човек трябва да е луд, за да излезе навън, тя вървяла по мокрите улици и докато студеният вятър пронизвал тялото и, а обувките и били пълни с вода осъзнала колко много го обича, щом си причинява всичко това, само за да го види и да почувства погледа му върху кожата си. Но не беше и лъжа, че има още един човек, който живее в нейното сърце, превърнало се в хотел на любовта. За втората фигура в нейния живот ми разказа, че дълбоко в себе си осъзнава, че чувствата и не са толкова силни, колкото към първия, но все пак не може да отрече, че той означава много за нея и когато общува с него, я връхлетява много силно и красиво чувство, което я накарало най-сетне да спре да се дерзае и да разбере, че просто е влюбена в един и същевременно запазва частица от сърцето си, която принадлежи на друг. Тази история дълбоко ме заитригува и развълнува. Тя ми помогна да разбера, че човек не може да предположи в кого може да се влюби, и че на света няма закон, който да гласи, че някой може да обича само един човек, не, всеки от нас може да обича толкова хора, колкото сърцето му побере, защото в крайна сметка животът не е роман на Даниел Стийл* и за любовта граници няма.
Може би не всички от нас могат да изразят чувствата си и да излеят душата си, но когато най-луксозният хотел на света е твоето сърце и ти държиш ключа към всяка стая, какво по-лесно от това да затвориш очи и да се вслушаш в сърцето и душата си, и най-сетне да разбереш, че ти си единственият, който може да разгадае мистериите на сърцето си и да пуска в него всеки, който реши, без угризения и вътрешни дилеми.
*Даниел Стийл - известна американска писателка на XX-XXІ век
© Лора Todos los derechos reservados