В тълковния речник пише, че герой е човек, проявил смелост в трудна ситуация. Качество, което винаги се възхвалява. Черта, съществувала у хората от както ги има, но проявявана от малцина. Моят ,,съвременен” герой притежава именно такива качества, ценени всякога и превърнали се във вечни. 

Съвремието не може да съществува без миналото, без някогашните идеи и внушения. Такъв е и съвременният герой (моят). Той събира в себе си както качества от древността, на почит и в сегашния свят, така и от настоящето. Ако се замислим, ще се убедим, че човешките качества не са се променили във времето. Хората винаги са обичали, мразели, проявявали смелост и малодушие. Били са добри и лоши. И има черти, които са били уважавани винаги и съответно хората, притежаващи ги са били пример за останалите. Това са качества, които са се превърнали в абсолютни и вечни. В този ред на мисли моят герой трябва да бъде някой като Давид. 

Моят герой e човек като Рулон Гарднър. Често митът за Давид и Голиат се тълкува еднозначно. Победата на Давид над Голиат се възприема като загубата на по-силния срещу по-слабия. Но в това предание има нещо, което се пропуска и което Малкълм Гладуел подчертава в своята книга ,,Давид и Голиат”. Битката между тези двамата се е случила около 10 века преди Христа, именно през Древността. Срещу всеки известният Голиат, гигантът, дълъг почти три метра, облечен с туника от стотици бронзови люспи, покриващи цялото му тяло, с копие за близък удар и специална пика се изправя Давид, овчарят. Как би било възможно овчарят да победи? Отговорът е прост: Предимствата имат недостатъци и недостатъците предимства. Как така? Бивайки три метра, Голиат страдал от агромегалия, поради което нямал добро зрение. А той също бил подготвен за близък бой, но не и Давид, който просто използвал предимството, че великанът е с тежка броня и се движи бавно, а той самият бил въоръжен с прашка, оръжие, което настина активно се използвало в миналото. Професионалистите можели да хвърлят камъни със стотици километра в час. И така използвайки на пръв поглед предимствата на Голиат, Давид го побеждава. Подобна е и историята на Рулон Гарднър. 

През лятото на 1971 година в западната част на щата Уайоминг, между другото този щат е най-слабонаселеният в САЩ, основно поради климата, се ражда Рулон Гарднър, прекарал детството си със своите осем братя и сестри, работейки къртовски труд във фермата, където нямал почти никакъв контакт освен със семейството си. 

Като започва училище, нашият герой среща първите си трудности. Често бил наричан глупав и дебел. Наистина бил склонен към напълняване, а и също страдал от дислексия. На пръв поглед неговата форма да изглежда като недостатък, тя му помогнала, когато започнал да тренира борба. Макар и да личи, че е бил роден да тренира такъв спорт, той среща големи затруднения. Когато участва в голям турнир от 122 мача, неговият отбор губи само два, тези на Гарднър. Подобно на цар Саул, който казал на Давид, че няма как да се бие с Голиат, така и треньорите на бъдещата звезда просто му казвали, че няма шанс да стане голям борец. Въпреки всички трудности и много тренировки, на младежа му била предложена спортна стипендия за колеж. Не знаем колко пъти Саул се опитал да разубеди Давид, но определено Гарднър много пъти са опитвали да го върнат от пътя, по който е потеглил. Когато получил стипендията учителят му в гимназията е казал, че е селско момче и не става за висше образование. Младежът още веднъж опровергал очакванията на другите и след четири години завършил с диплома за учител. По това време е забелязан от Федерацията по борба в САЩ и е поканен за тренировки. 

През деветия месец на две хилядната година, по време на Олимпиадата в Австралия, Гарднър среща своя Голиат, Александър Карелин, наречен “класика”. Това е борецът, срещу когото от шест години не е отбелязана дори една от точка, това е ,,Сибирската мечка”, събрала три златни медали в три поредни Олимпиади. Но нещо му попречва пътя да вземе четвъртия си златен медал. Той бил физически пъти по-силен от американеца. 

Има нещо общо между Голиат и Карелин. И двамата са били сигурни, че битката ще протече по начин, по който те са планирали или казано по-друг начин те са подценявали отсрещния. Както Рулон сам споменава, руснакът дори не е загрял преди мача, а това именно е било едно от предимствата му,  подобно това на Давид, че врагът е бил готов за близък бой. Между другото на откриването повечето спортисти от американската делегация дори не го удостоили с поглед, овчарчето от Витлеем също бил абсолютно непознат за войската на Саул, но скоро щели да научат кой е. 

За изненада на руския грамад, селянинът посреща всяка атака със защита. Карелин не може да намери нито една пролука. Стига се до момент в играта, в който двамата борци се сграбчват един в друг и трябва да държат така пръстите си вплетени. Напрежението е на върха и се случва най-неочакваното, руският исполин пуска хватката си. Светът не може да повярва на очите си, цар Саул също. Давид уцелва окото на Голиат. Гиганта се сгромолясва на земята, овчарят се приближава и му режи главата. Недостатъците побеждават предимствата. Минути по-късно върху шията на селянина от Уайоминг виси златен медал. 

Какъв е изводът ли? Слабият побеждава силния. История, случила се преди векове, се повтаря още веднъж. Защо и двамата се възхваляват? Те са проявили смелостта да се изправят пред някого, изглеждащ пъти по-силен от тях самите и да използват своите недостатъци като предимства. И именно за това са герои. Чрез тази си постъпка, те стават идеал за останалите. Може би, чувайки разказаното относно Рулон Гарднър, някое момче ще се инспирира да постигне мечтите си. Но не можеше ли и двамата да изгубят? Да, можеше. Можеше Гарднър пръв да пусне хватката или пък Давид да не уцели. Но не се е случило така. И ние макар да са минали години се сещаме за тях двамата. Наричаме ги герои. И така се оказва, че всъщност „съвременният герой“ не е толкова съвременен. Гарднър не е само “герой” на съвремието ни. Той проявява смелост, обръща слабостите си в предимства и става пример за много хора. По този начин се превръща във вечен. Моят герой е герой както на миналото, така и на настоящето и бъдещето.