Какво е театъра за мен? Какво ме кара да обичам театъра? Защо го предпочитам? Има ли място в обществото на високите технологии?
        Всичките тези въпроси си имат своите отговори. Аз предпологам, че театъра е свят на паралелите. В него може да се постига, да се  бяга и най-важното, да се реализираме.
         Защо обичам да ходя на театрални постановки? Защото там се чуствам разбрана. Моите мисли и мечти мога да ги срещна на самата сцена, в ролята на героите.
         Много възрасни хора се питат дали театъра е нужен на обществото след като вече има много висока и класифицирана техника. Има разбира се. Винаги се намира място. Театърът е едно от нещата, които са част от тази технология. Ако не са инжинерите, например, да построят големи и нови сгради, театъра нямаше да има своето голямо развитие. В новите сгради също така има много повече места от преди и така може да се посещава една постановка от много хора.
      Някои хора смятат, че щом има компютри и от този тип технологии, театъра вече няма да е нужен, но това не е вярно. Театралното творчество ни кара да се забавляваме, кара ни да се смеем, да видим творческоя опит на нашите сънародници. Сега сме в 21 век и театъра се развива в творческото мислене на своите създатели. С многото предимства в света на технологиите, той има възможността да продължи да съществува.
        Дали ще продължи да ни радва и през 51 век? Не знам точния отговор до тогава, но моето мнение по този въпрос е положително. Ще продължава да се развива и през 51 век. Дотогава сигурно няма да доживея, но нищо не се знае. Но нашите последователи ще успеят да продължат нашата мисия. И макар този  смисъл почти през цялото време да е скрит, разбираме, че сме близо до нашата истинска мисия на Земята тогава, когато, което вършим, е изпълнено с енергията на въодушевлението.