НАЧАЛОТО – СЪН
В съня си човек е различен. Там може всичко. В Измерението на Мечтите всичко е възможно. Няма сиво. Няма сиви. Там сам си господар. Там виждаш и най-доброто от себе си, виждаш и най-лошото. Виждаш себе си през това, което сънуваш. Има много различни сънища, но някои изпъкват на фона на другите. За един такъв ще ви разкажа сега.
Когато се осъзнах, бях в едно тъмно място. Приличаше на онези оптични илюзии, където стълбищата и етажите са оплетени едни в други, където стълбите са неповлияни от гравитацията. Беше от онези места, където е без значение дали се качваш нагоре, или пък слизаш надолу – все до едно и също ниво ще стигнеш. Лутах се там известно време. Ходих по стените, ходих по таваните... от време на време срещах вратите, пазещи ужасите на моето съзнание. Оковани, заковани, залепени с жълто-черно тиксо вратите седяха и със своята забраненост призоваваха да ги отворя. Беше достатъчно само да протегна ръка, и слузта на мръсното ми подсъзнание потичаше през малките отв ...