Забелязали ли сте че сигурността в изображението на постигната цел е това, което ви движи?

Как ще си подаря сили да постигна нещо ново , ако не мога да се успокоя , че ще си струва?

Взаимствам примери от опит и се оказвам отчаян в опит на сверяване на и така вече известното, щом лампичката не свети - нови съобщения няма! Опитът е само опитът. Опит идва от старославянакото "ПИТЪ" или път. Това е неопровержим факт, който заковах в интернетфолклора (поп-нет-фолк?по-нет-турбо-фолк?) от измислени неща, аз, току-що.

Мотивацията. Визиалицията, както натрапчвиво я нарича литературата, която се намира до раздела със диетите, е сложна , мама му стара ...вещ, Декарт ще се съгласи.

Изисква непостижимо от мен усилие. Усилие от което от 5 години съм свободен. Това усилие точи енергия под форма на кислород и въглехидрати, от които организмът няма нужда, защото сам си е Захарна Фабрика, само че малко бавна захарна фабрика, която се бори с контрабандата на цялата сладка хуйня по магазините.

Мисля. Разширяват ми се зениците. Точа енергия. Ям сладко и дебелея. Само защото трябва да мисля и разбера как така Фурие ми казва че има безкрайности и има по-безкрайности. Безкрайно, непонятно , изтощаващо , занимателно изтезание . Освен ако не съм посветил живота си в изследване на безкрайности.
* че за какво друго е живота?*

След това едни 70 метра , един кран, скок, зад тях една проточена магистръска работа и диплома по средата. Игото свършва.

Аз не трябва да мисля. Имам опит. Имам голяма къща без лампи отпред. И всеки път като отивам на вън - ровя с пръчка в тъмното и се движа като изречение на Слави - неоправдано дълго и отегчаващо.

Но когато се опитвам да си представя какво би било да се предвижа - да се мотивирам, как да се окажа там - опитът ми подсказва уверено лице на приятел, пламъкът в очите след добра книга или филм, прегръдка от някоя от бившите ми приятелки, шоколади, вина или цигари.
Супергероични образи на победата. Без СМС гласуване и хуйните по Нова.

Отивам да мисля.