Твърде хубаво, за да е истина.
Едно момиче, счупено краче, един Тeam building, едно легло, малко разсеяни погледи и твоите кафяви очи. В миг, докоснах устните ти с моите. Целунах те, просто ми се прииска да го направя. Хареса ми вкусът ти и тези целувки, ах.. целувките, най-опияняващите, подлудяващи, разтапящи, омайващи ме, каращи ме да губя представа за реалността, да губя и думите, и ума. Обратно на всички мои привички и досегашни залитания по разни телефонни момчета, с всеки изминал ден, месец, се пристрастявам към тях, към теб и затъвам ли, затъвам от желания и копнежи по теб. Какво ми става? Защо ли си задавам въпрос, на който отговорът отскоро ми е ясен?! Ти обърка в мен всяка представа, всичко преобърна. Как го направи?!
Омайващият ти поглед ме прави памук в ръцете ти. Един такъв бял, пухкав и мекичък.
Гушкай ме, гушкай, постоянно ме гушкай, добре ми е така.
Разумът в мен от време на време крещи, стига, не бива, вече се спри. Имам сили, но не свобода.
Една любов, една мечта, сре ...