Твърде хубаво, за да е истина...

Твърде хубаво,  за да е истина.

Едно момиче, счупено краче, един Тeam building, едно легло, малко разсеяни погледи и твоите кафяви очи. В миг,  докоснах устните ти с моите. Целунах те, просто ми се прииска да го направя. Хареса ми вкусът ти и тези целувки, ах.. целувките, най-опияняващите, подлудяващи, разтапящи, омайващи ме, каращи ме да губя представа за реалността, да губя и думите, и ума. Обратно на всички мои привички и досегашни залитания по разни телефонни момчета, с всеки изминал ден, месец, се пристрастявам към тях, към теб и затъвам ли, затъвам от желания и копнежи по теб. Какво ми става? Защо ли си задавам въпрос, на който отговорът отскоро ми е ясен?! Ти обърка в мен всяка представа, всичко преобърна. Как го направи?!

Омайващият ти поглед ме прави памук в ръцете ти. Един такъв бял, пухкав и мекичък.

Гушкай ме, гушкай, постоянно ме гушкай, добре ми е така.

Разумът в мен от време на време крещи, стига, не бива, вече се спри. Имам сили, но не свобода.

Една любов, една мечта, срещнах те….

Не спирам да мисля за теб, не мога, просто не мога да спра, кожата ми ухае на теб, устните и шията, гърдите. Правиш с мен неща, които ме карат да те искам до сутринта… и след това.

Не ме оставяй сама, сега и утре, не ме оставяй. И тази нощ, и всяка друга следваща - недей.