Тъжно е... 

че изгубих себе си!

Да те виня ли за това? Не!

Единственият виновник съм само и единствено аз.

Аз, тази, която ти позволи да се случи всичко до тук...

Каде е това "тук", мисля си дали изобщо е имало начало за теб?!

Позволих ти, цялото сърце и душа, цялата си любов.

То просто се случи, никой не ме е питал дали го искам или не.

Какво получих в замяна?

Една лъжа? Не, това си ти!

Една истина, нещо непонятно за теб!

Една любов! О, не ме карай да се смея, защото не мога, отне ми и това!

Усмивката и нея взе със себе си, след като си тръгна.

Тъжно е...

че бях прекалено сляпа, за да не видя какво ми поднесе съдбата в ръцете ми,

а аз дори не си направих труда да отворя очи и да погледна... теб!

Тъжно е...

без теб идва само самотата.

Ако кажа, че не ми липсваш, ще те излъжа.

Чувствам се празна, изтощена и уморена.

В другия момент мисълта за теб ме изпълва с копнеж за живот.

Няма думи, с които да те опиша... просто те усещам!

Всеки удар на сърцето ми бие за теб,

всяка сълза от очите ми и те са за теб,

плачат, защото не могат да видят единствения човек,

за който някога толкова са копняли и желали.

Разумът и той те защитава, всичко е на твоя страна.

Сега разбираш ли защо се чувствам празна, изтощена и уморена?!

За мен беше всичко и винаги ще бъдеш!

Никога не съм обичала така всеодайно и безкрайно, както тебе до сега!

Съжалявам толкова много... 

проклинам деня, в който те видях,

проклинам и сърцето си, че позволи крадец да влезе и да го открадне.

Та нали аз подарих ключа на теб, а ти ме ограби.

Без жал и капка милост...

Съжаляваш, не, недей!

"Няма смисъл вече", нали така казваше всеки път?

Беше прав!

Прости ми, но искам да живея!!!

Тъжно е...