Какво за нас е образованието? В днешно време образованието ни е доста различно от онова в Атина, Рим, периодите на Елинизма и Средновековието. Днес на всякъде като вървим и се оглеждаме и виждаме едно недоволно общество. Общество, което е наситено с духът на образованието, тъй като в днешно време нашата образователна система се оказва крайно неудовлетворителна за нашите учители. Тази така вълнуваща ни тема води до различни въпроси, които изникват в съзнанието на обикновения човек и го карат да се замисли за това, дали е получил достатъчно добро образование. Разглеждайки този проблем, ние можем да го съпоставим с анализа на Уилсон, който разглежда така наречените "динамични общества" от една страна и "традиционните общества" от друга: "...Но кои са обществата, които влизат в рубриката "традиционни"? Най-напред, това са очевидно ранните примитивни общества, които най-адекватно съответстват на описания социален модел и изразени атетюди към знанието. Вероятно тук можем да отнесем и "източните" общества, разбира се, с някаква пределна степен на приблизителност и условност...". По-нататък в първа глава от "Учителят - социологически портрет" (В. Миленкова) се уточнява, че във Античността и Средновековието притежаването на знание се оказва от съществено значение за "по-имотните социални групи и класи". Нека да разгледаме и образованието в Атина. То е предимно насочено към интелектуалното и физическо развитие на младите хора. Неговите форми са следните: музически и гимнастически училища, държавни гимназиони, ефебия.  

     Музическите училища са общообразователните училища, които са били посещавани от деца на възраст от 7 до 16 години. В Гърция тези училища са били частни, както и гимнастическите училища. В училищата най-напред се е изучавала музика, на която гърците отделяли голямо внимание. Освен обучението по музика, основна задача на учениците била и запознаването им с гръцката литература и великите творци като Омир, Хезиод, от края на V в. пр.н.е. и с Есхил, Софокъл и Еврипид. Изучаването на музика и литература било много важно, тъй като тези два предмета били неделимо цяло, поради факта, че музиката е акомпанимент на едно или друго литературно произведение. Едновременно с музическите училища, ученикът посещава и гимнастическите училища, като почва от 12 годишна възраст.

Основната идея на гимнастическите училища е да възпита учениците в гръцки идеал за физическо съвършенство. Една от важните характеристики на атинското образование е и участието на Ареопагът - висше съдилище и орган за надзор по управление на държавата: "... Макар че самите музически и гимнастически училища били частни, в числото на десетте ежегодно били избирани длъжностни лица, наречени "софронисти", които имали особено значение по надзор в ранния период до 5 в. пр. н. е.". Следващатата стъпка в атинското образование е гимназията. Това е организация посещавана от най-богатите младежи на възраст от 16 до 18 години. Най-богатите атиняни поемали разходите по организацията и издръжката на гимназията. Те получавали титла, наречена "гимнасиарх" и се ползвали с особена почит. Гръцките гимназиони се сдобили с голяма популярност и по техен еталон се организирали и гимназиите през елинизма и в Рим.

         През епохата на Елинизма в образователната система се привличат и момичета. В градовете започва да расте потребност от образовани хора и се създава списък на гражданите, които имат образование, като той им дава право за обществена длъжност. През тази епоха има и разрив между елементарно училище и граматичеко училище. Започва по-задълбочени изучаване на литература. Появява се нова дисциплина - граматика. През III в. пр. н. е. в Атина възникват още 2 гимназии - Птоломеон и Диогенион. Те имат за цел да задълбочат теоретичната подготовка на учениците и се стремят към изучаването на атическа литература и гръцка философия. В гимназиите се изучава и реторика - наука за ораторското изкуство, също и раздели на математика, физика, логика, етика, география и астрономия. През тази епоха все повече започват да се изучават по-задълбочено различни науки и все повече гимназията се доближава до съвременният й вид: "... Като цяло трябва да отбележим характерната особеност на Елинизма, свързана с доминацията на идеята за гръцка образованост; гръцкият език придобива значение на международен език, а ценностите на атинското обучение, моделите на неговата организация, формите, в които то се осъществява, стават основа за подражание и повтаряне.".

         Проследявайки етапите на развитие на образователната система, ние можем да ги съпоставим с днешната обнразователна система у нас. Оглеждайки се наоколо ние ще видим една не чак толкова добра подготовка, не чак толкова голяма заинтересованост у хората да научат нещо. Първоизточникът на това откъсване от знанието може да се каже, че са етапът на глобализация и до голяма степен, неудовлетвореността на днешните учители от възнагражденията им. Оглеждайки днешните протести на учителите у нас, ние не само правим голяма разлика между днешното образование и образованието през епохата на елинизма, но и възникват многозначни въпроси у нас. Дали образованието е начин на възпитание и дали преподаватрлите са нашите възпитатели? Знанието необятно понятие ли е? Има ли бъдеште без образование? Може ли то да се придобива без учител? И какво е влиянието на глобализацията върху нашия умствен багаж? На всички тези въпроси може да се отговори според вижданията на обществото.

         Всеки човек израства в дадено общество и всеки придобиваа житейски опит чрез възпитанието и знанието. Знанието само по себе си е необятно, поради факта, че човек до края на живота си се учи, което дава възможност образователната система да ни категоризира като самостоятелни образовани индивиди, получили съответната диплома за определено ниво на знания. Още по времето на Елинизма хората са съзирали нужда от знание, което е показател за това, че знанието е необходимо на всеки съзряващ индивид, за да може да достигне ниво, което да му осигурява бъдеща реализация в по - нататъшния му живот. По този начин достигаме до отговора на въпроса дали знанието е необходимост. Но дали то може да бъде придобито самостоятелно? Разбира се, че не може, защото от векове знанието се предва от по - мъдрите хора на подрастващите деца, за да могат някой ден и те да предадат онези знания на следващото поколение. С днешните протести на учителите се осъкатява и бъдещето на децата у нас. Те лишават младите хора от евентуални знания, напредък в живота и бъдеща реализация.

         Гледайки лицата на измъчените преподаватели, днес хората констатират дадени мнения, които довеждат до мисълта дали глобализацията не променя стандарта ни на живот и вижданията на хората за по - добър начин на оцеляване. Всички тези нови технологии допринасят, в негативен план, за протестите и за мълчанието на политиците. Повишавайки стандарта на живот хората почват да се стремят към по - високи възнаграждения, което е напълно обяснимо. Неспособността на оцеляване на индивидите води и до разруха в образователната система, което и наблюдаваме днес. Сриването на психиката на учителите води до сриване и на бъдещето на децата у нас. Гласът в пустиня води до крайно неприятни резултати и до подронване н авторитета, не само на преподавателите, но и на управляващите ни.

Разсъждавайки върху тази тема можем да направим и заключение, че образователната система развита до този си облик, не бъде ли съхранена както подобава от нас, тези които са бъдещето на държавата, ще рухне както рухна и бъдещето на днешните деца, които с намръщени лица и по задължение ходят на училище. А точно тези деца са богатството на народа ни, а когато едно богатство се пропилява, се пропилява и живота на страната ни. За да спасим бъдещето на страната ни трябва по - често да съхраняваме онези неща, които са наистина стойностни за нас.